Нещата от живота

Дерайлиралият от социалното щастие мозък на "чаровния" сериен убиец

Секси заострен нос, прозорливост, садизъм. Това отчасти обрисува лицето на плашещата действителност за доверчивите, генетично прецакани с лицева симетрия жени в цели седем американски щата между 1974 и 1978 година. Чували сте за него, може би случайно запаметило се име, асоциация, шупнал ужас или любопитство, кръстоска между двете. Аз попаднах на Бънди, човъркайки ютюбските дебри под завивките. Отглеждайки си страх  от неприело ярка форма същество, но с много сходни белези.

А именно манипулативно господство, смазващ чар и хладнокръвие, достойно за многодетна счетоводителка на изпитателен срок.

Тиодор Робърт е роден на 24 ноември 1946 година в Бърлингтън, щата Върмонт, САЩ. Драмата в кривото му възприемане на света, фройдистки или не, е пуснала корен в майчината сбърканост. Тийнейджърката, спихната  от отговорността на самотното настойничество, позволява на бабата и дядото на Тед, отдадени методисти, да се преструват на негови родители, а тя приема амплоато на негова сестра (?!) Освалдо Риос наостря ухо за бенефисна роля.

Когато навършва четири, Елинор и синът ѝ се преместват да живеят в Такоума, Вашингтон. След година в пейзажа се дотътря Джон Бънди с челядта си, решен да въдвори семейна идилия. Чрез мачове, къмпинги и друг род приятни дейности той опитва да се справи с дистанцирания си доведен син, но се препъва в смута му.

Дерайлиралият от социалното щастие мозък на иначе будния Тед не попречва на това да бъде предимно добре приет и харесван, също така не посича високия му успех както в училище, така и по-късно в колежа.

Това рязко се променя, когато научава, че сестра му всъщност е негова майка (а дядо му не му е стринка) през пролетта на 1967 г. По същото време, когато се натъква на злощастната любов на живота си – брюнетката, известна под псевдонима Стефани Брукс. Изискана и целеустремена, тя го изритва заради “инфантилността и липсата му на амбиция”. Дори общата им ски страст не скрепва положението. По-късно вкопчването му в нея се изражда в обсесия, която му носи депресия и академично абдикиране.

Пет години преди първата си жертва Бънди спасява дете от удавяне в Сиатъл и бива награден за това. А в зората на 70-те работи на гореща линия в Сиатъл, пресичайки чужди суицидни мисли със замах и отдаденост.

През 1969 г. записва психология в същия университет, става политически ангажиран, създавайки контакти с членове на Републиканската партия и работи за преизбирането на губернатора на Вашингтон. Също така е приет в два правни университета. Междувременно продължава да бъде достатъчно магнетичен, за да прикотка Стефани обратно с новопридобита увереност и достатъчно отмъстителен, за да я изостави на свой ред.

Оттам насетне господин I-got-a-game прищраква и се вмъква в ролята на безобиден интелектуалец, чийто фолксваген приютява грозен брой заблудени красавици, ела по-близо-няма-да-те-измъчвам-до-смърт. Често се преструва на наранен, каквато приумица се котира, досущ като превъплъщението в мнимия полицейски служител Роузленд.

А из възмъжалата гръд надига глава едно тригодишно хлапе, обградило с кухненски ножове заспалата си леля, преди да подостри недоумението ѝ със смях.

Подсъдните му актове (30 доказани) варират от изнасилвания, душене, налагане с железен лост и всевъзможни гротескни жестокости с фатален завършек, приложени върху жертви във възрастов интервал 12 – 25. Повечето колежанки, бели, слабички, с дълга кестенява коса, разделена на прав път. Иначе казано, напомнящи Стефани. Една от тях, Ронда Степли, отскочила от бездната на сините гладни очи, разказва как е била последователно душена и съживявана, преди да се възползва от дошлото си съзнание, докато психопатът подбира инструменти на задната седалка. Разбира се, жената издава книга за премеждието си, както прави и втрещената колежка от горещата линия, прекарала десетки приятни часове в едно помещение с изверг, и Елизабет Кендъл (пак псевдоним), влюбената бивша, която се отървава със склоняване към нетрадиционен секс и

"знаеш ли, веднъж опитах да те убия”. 

Тя все пак позвънява анонимно, разпознала портрета, пуснат от полицията, и може би допринася за множеството арести, сполучили по-късно. Бънди, с патологичния си талант да замазва следи и очи, се изплъзва неколкократно физически, пък и ментално от мастър умовете, търсещи пролука в добре съшитите схеми. От пътнически нарушения и открити в притежание уличаващи атрибути до скачане от прозореца на библиотеката в затвора.

Той си присвоява коли, сменя местонахождението си, прехранва се от кражби и силно вярва, че свободата му е естествено право. Поиграва си на воля, но в крайна сметка не се изплъзва от  шамара на възмездието след два опита за бягство и ликвидиране на две колежанки. Последното му убийство – 12-годишната Кимбърли Лийч, е най-малката жертва, за която по-късно в интервю Тед се старае да внуши, че най-много съжалява.

Според него вината е нездравословен механизъм, използван с цел социален контрол, едно безсмислено чувство, което разяжда тялото.

Първият процес се провежда на 25 юни 1979 в Маями.  Достатъчно уверен в правните си знания и прилично нагъл, Бънди представлява сам себе си. Въпреки усилията и настойчивото пледиране за невинност, доказателствата и свидетелските показания надделяват, в резултат на което се сдобива с две смъртни присъди, които, шок и ужас, обжалва. За радост на зяпачите, медийните екипи и съдбовно пощадените на 24 януари 1989 г., в 7 часа сутринта непоправимият задник сяда на електрическия стол, но на  безжизнената му уста се вкаменява намек за усмивка.

Все пак не напуска цветния си път,  без да даде интервю с дълго чакани признания часове преди екзекуцията. В него Тед нарочва порно списанията като отговорни за човешкия крах на повечето престъпници от нормални семейства, до които е имал досег. Изчанчените страсти в картинките методично извратявали фантазията му,  докато обвързали облекчението със зверство от калибъра на порива да откъснеш със зъби зърно и насилиш момиче с флакон от лак за коса. Част от “безобидните” му актове. Непопулярен и недоказан факт е, че дядо му е бил маниак с експлозивен нрав, луд по порнографията.

Тед има IQ 123, диагностициран e с биполярно разстройство, садистична психопатия, нарцисизъм и още,

но манипулативният му нрав пречи да се каже със сигурност какво по-точно кара един интелигентен мъж с пълен арсенал за себеактуализация да се пусне по деструктивна лавина в пълно съзнание, пък и със задоволство на дългогодишен шахматист в честните сини очи. Факт е, обаче, че се радва на ярък интерес сред жените – както цивилен, така и с белезници. Докато е в затвора, му се ражда и дъщеря от стара колега, която свидетелства в негова полза и се отстранява чак когато е неопровержима вината му.

Интересна тенденция при немалко серийни убийци е да привличат освен групита и партньори сред хора, развълнувани от въртележката на престъпния ум, да вметнем и харизмата. И немалко от тях създават семейства. Ричард Рамирес е човекът, възхищението по когото здраво ме стресира. До нямам сили да намеся “за всеки влак си има пътници”. Ама и аз съм впечатлена от Бънди, здравословно малко.

Докато ще си потопен в дарк истории, ето и три филма изтъкани от мрачен сюжет.