В жълтата стая на Павел Боло
Павел е преди всичко фотограф, но също така се определя като режисьор, футболен фен и добър готвач.
0 коментара
Сподели:
Нещата от живота
На театър до края на годината – какво от софийската сцена ти препоръчваме
Нещата от живота
Да разказваш истории през снимки – виж нощен Солун през камерата на Xiaomi 14T Pro
Нещата от живота
Три съвременни български романа, които четем задължително
Павел е руснак, който се извисява на цели 190 см над земята. Започнал да снима не от възвишени артистични пориви, а защото му се наложило. Павел пристига в Ню Йорк през 2002 г. с идеята да промотира бандата си и да направи главозамайваща музикална кариера. Тъй като бил разорен обаче, не можело да става и дума да наеме човек, който да направи дизайн за обложката на албума. Затова Павел взел апарата на свой съсед и започнал да снима сам. Така открил, че това доста повече му подхожда и сега се шегува, че всъщност обложката била приета доста по-добре отколкото музиката на диска.
Снима с Canon 5D, а за по-големите проекти използва Hasselblad H4D-31. Предпочита да работи в студио, защото това му позволява да играе с осветлението, пък и в Тел Авив, където се подвизава в момента, е доста горещо и снимки на локация са си сериозно предизвикателство. Казва, че работата с него са истинско шоу, защото се старае да забавлява целия екип, особено моделите.
Като красиви определя нещата, които по един или друг начин са оригинални, неповторими. Смята, че технологичният прогрес в последните години е позволил на всеки да изрази креативноста си по някакъв начин, но именно по тази причина сме затрупани с на пръв поглед хубави, но наистина скучни неща.
Разпитахме го за проекта Жълтата стая, кадри от който виждате в момента. Работил е съвместно с Алексей Тетерин, негов приятел арт директор (тук може да разберете повече за него – istukan.com). Половината от кадрите в проекта са снимани в апартамента на Алексей в Русия, а за да направи останалите, Павел създава жълт кът с подобни тапети и мебели в студиото си в Тел Авив, тоест на близо 3500 километра от оригиналната локация. Всяка фотография имала своето руско име, което обаче не носело никакво значение за чужденците, и затова предпочита да не го споделя, а да гледа необременените от очаквания и писмени пояснения реакции.
Павел казва, че всеки фотограф трябва да достигне до такова ниво, в което е недоволен да прави просто добри снимки, а да се стреми към нещо страхотно. Що се отнася до модната фотография, ни сподели, че дава пълна свобода на модели, разказва им какъв ефект търси, преди да започне снимките, след това просто пуска подходяща музика и ги оставя да си свършат работата. Всъщност едва ли ще ви изненадаме, ако ви кажем, че той обожава професията си и единственото, което иска, е да успява да изненадва и дори шокира хората със снимките, които прави.
Сигурно си мислите, че кадрите са от снимки на закрито. Всъщност това, което не виждате е, че на въпросната локация е порутен апартамент с липсващи стени. И предвид, че това се случва в Москва през декември, си е цяло чудо, че моделите са успели да позират и въобще да изглеждат нормално на -20 градуса. Самият фотограф умирал от студ.
Коментари
редакторите
