Петър Михалчев разказва как се съчетават две култури, риалити предаване и ресторант

Иван Коловос

Дойде пролетта и имаме нужда от свежи идеи за нашето меню. Заради афинитета ни към нестандартното, ги търсим не от кого да е, а от мастършефa на японската кухня в България. Въпреки че често пътува до Страната на изгряващото слънце и работи с японски техники, той се определя като истински българин. Посреща ни в своя японски ресторант Myiabi, а точно до входа стои столът му, типично в негов стил.

Знаем, че покрай снимките на предаването си много зает. Как съчетаваш Masterchef и Myiabi?
Когато нямаме снимки или свършим по-рано, веднага идвам тук. Търся синхрона. Но не мога да кажа, че тук си почивам. Напрежението в предаването се усеща по един начин, а напрежението в ресторанта – по друг.

Казваш, че търсиш виртуоза в кухнята. Какво трябва да притежава той?
Ред и дисциплина. Важни са и уважението към продук­та, доброто разпределяне на времето, спазване на етикета в кулинарията. На първо място са визията и вкусът, но в крайна сметка вкусът е определящ. Работата в колектив също е предизвикателство.

Известно е, че си голям познавач на японската култура. Но защо точно японска, а не италианска или френска?
Е, все още се уча. Интересувал съм се и от ита­лианска, и от френска, но японската кухня ме грабна най-много може би защото е най-сложна. В началото нещата не ми се получаваха и това ме нахъса. В този момент захвърлих всичко и се отдадох изцяло на японското. Самият начин на поднасяне, техники на приготвяне, много са яки, бих казал, изкефих се. Похватите са различни. Японската кухня е много прецизна.

Едно топче от ориз например трябва да бъде точно 18 г, не може да бъде 30, поне не и при нас.

С идването на пролетта е време да преминем към по-лека храна. Има ли нещо общо между тенденциите в сезонното хранене в Япония и тези в България?
Япония има същия климат като нас – пролет, лято, есен, зима. По това сме еднакви с тях – ние имаме зимни храни, те също. Ние имаме салати и те имат салати. Абсолютно идентично. Е, начинът на поднасяне е по-различен – те не използват подправки. Сезонната храна е най-добрата. Макар че, честно да ви кажа, лятото доста често ми се яде една туршийка…

А по отношение на месото?
Важно е човек как се чувства добре. Аз съм хищник, без месо не мога. С гарнитура не мога да се нахраня.

Променяте ли менюто на ресторанта спрямо сезона?
Винаги. За пролетното меню пускаме суши и сашими, но акцентът не пада върху сушито. Просто има традиции, които трябва да се спазват. Добър избор за салата през пролетта е миксът от зелени салати и водорасли и леко маринована бяла риба. Тя е универсална – подходяща е и за зимата, и за пролетта.

Кое е любимото ти суши?
Наттомаки – съдържа ферментирала соя и е много нелицеприятно на вид, но е много вкусно. И, разбира се, суши с прясна риба.

В България обаче няма суши, то е опорочено.

Някои мои „колеги“ си правят разни експерименти като суши с домат, чипс от банан, суши с пилешки пръчки, това са абсолютни изгъзици.

В представянето си в Masterchef казваш, че човек е това, което яде. Какъв е Самурая?
Любопитен. Аз ям всичко, но не прекалявам. Обичам да си угаждам. Когато нещо ми се яде, си го купувам или приготвям.

А какви трябва да сме през пролетта?
Ние през пролетта сме лениви, защото ни е напуснала зимата. Но с добро настрое­ние и срещи с приятели, всичко се оправя.