Нещата от живота

Наистина ли са ти по вкуса половинчатите приятелства и взаимоотношения?

Трудностите са това,от което никой не може да избяга, когато пътува през живота си. Рано или късно всички се вкарваме в страшни филми, които изграждат най-различни и чудновати предпазни мерки, известни под наименованието „стени“ или „маски“, а под тях сме сгушени просто Ние.

Ако някой ценен човек пречупи инстинкта ти за самосъхранение, изградил толкова нива на изолиране, е по-добре да се отпуснеш и да си позволиш това ново сближаване. Ако някой успее да счупи маската ти и да те освободи от тежестта й, трябва да имаш смелостта да покажеш това, което криеш под нея. Мъчително е да разголиш напълно нрави, преимущества и недостатъци, но ако нямаш намерение да извървиш този път, защо изобщо допускаш някой? Наистина ли са ти по вкуса половинчатите приятелства и взаимоотношения?

Понеже най-висшата степен на близост между хората е възможността да покажат един на друг това, което не биха показали на никого.

На мен пък животът ми показва всекидневно, че една от най-страшните реакции е на човек, който е чул дълбоко прикрита истина за себе си, която не иска никога да чува. Това се получава при степени на сближаване, когато казваш това, което виждаш реално, на някой, който не е готов да ти покаже и да приеме, че виждаш това, което се опитва да прикрие от всеки. Дори от теб, въпреки че сте близки. Има хора, които ще опонират, че не би трябвало да чуват истината за себе си от някой друг, защото е прекалено съкровена, а и как ли някой може да те види толкова по-добре, колкото ти сам се виждаш.

Мога да ти отговоря как… когато те опознае, защото илюзията, че не притежаваш негативни качества, е просто фалшива. Всички съдържаме плюса и минуса на една и съща батерия. Енергията в човек не е едностранна. Въпросът е коя посока избираш да развиваш. Помни, че която и да избереш, винаги ще си проличи.

Позволиш ли да си студен минус, даваш на бесовете ти да те владеят, чувството за благожелателност се притъпява, а това, което остава, е горчивият вкус в устата от нечитавите неща, които минават през главата ти. Лоши мисли, за които никой не трябва да знае и които водят до развиването на кофти качества, а те личат всеки изминал ден все повече. Този процес води до нравствено омърсяване, което не се изчиства с  подминаване му. Ако в теб расте жилото на яда, недоволството от себе си, то рано или късно ще излезе наяве под формата на озлобление и завист. Все неща, които хората опитват да прикрият повече от физически недъг, но те личат като пъпки, омазани отгоре с фон дьо тен.

Миниатюрните факти издават малките, но черни тайни. Не предпочитам „приятели“, които могат да ме обсъждат с часове, когато ме няма. Да говорят, като натъртват за неуспехите ми, повърхностните ми изблици, драматичните ми моменти и „излагациите ми“ и изобщо всичко, което признавам, но не ме кара да се гордея. След това пред мен да се съсредоточават само над най-хубавото.

Не предпочитам „приятели“, които ще премълчат истинското си мнение публично в социалната мрежа, но ще дадат положителна оценка на коментарите, които ме солят. Или постоянно ще са ми на контра, но когато реша да обсъдим проблема, ще ми кажат набързо, че ме разбират, за да остане всичко между нас цветя и рози.

Тези букети са отровни. Тези ласкателства са кутия с бонбони, които са червиви. Не задоволявай лакомата нужда да бъдеш харесван с ниско качество.

Покажеш ли на някого всичко, което прави, насочено умишлено към теб, и което те наранява, а той се оправдава и премълчава истинската си позиция… просто бягай. Докато преди положението е било „Виновен до доказване на противното“ днес все по-често попадам на положението „Невинен дори след доказване на противното“ и това е  смешно, но и тъжно.

Малко ме е страх, когато някой само ми внушава колко ме харесва, защото знам, че с най-истинските и близки хора в живота ми сме водили явни войни, за да подобря своето държание.

Хората, които ви харесват и които достигат до вас, не трябва да са като наркотик, който носи чувство за еуфория, а после те превръща в парцал.

Първи стъпки в избирането на плюса е да се замислиш: как ще се почувстваш, ако някой  близък чуе истинските ти мисли за него, докато стоиш и го гледаш в очите? Кои са  последните три лоши неща, които си помисли за хора, които наричаш близки? Има ли такива неща? Казваш ли им ги? Кои са последните три хубави неща, които направи за близките си? Губиш ли енергия, за да завиждаш, вместо да бъде влагана в работен процес, който ще ти се отблагодари като лично постижение? Влагаш ли енергия да правиш любимите си хора щастливи? Това прави ли те щастлив?

Отговори и прекрачи прага на собствените си страхове, като признаеш и бъдеш този, който си, защото така е по-вероятно да не загубиш нови приятели, а да им покажеш, че е богатство да те приемат такъв. С всичко хубаво и лошо в теб. Изборът на моя плюс е този текст, който не е насочен към никого и към всеки, открил двойния си стандарт в приятелствата, които има.

Истината ще те направи свободен.

Бъди себе си и помни, че нищо нормално не е нормално.