ПЪТИЩАТА НИ СЕ РАЗДЕЛИХА, НО НИЕ – НЕ

Онези пътища, които загърбихме, и онези хора, които са били по-близо до нас от всеки друг

0 коментара Сподели:

Разбираха емоциите ни, когато сами си бяхме чужди. Опознаваха ни отново, когато пускахме демоните си на свобода. С тях крояхме планове за бъдещето и мечти, прогарящи кожата като юлска мараня. В горещите дни въздухът видимо потрепва, а пейзажът плува в трепета му пред очите ми и напомня за тези хора.

Всяко потрепване при визуален контакт, когато очите ни забиваха блясъците си като остриета на вълнението. В компания. Извън компания. Насаме, но никога сами. Един с друг.

Всички други ни бяха чужди и никога не предполагахме, не можеше да знаем, че тези, които са най-близки, понякога стават най-далечни в света. Цялата ни музика се превърна в котвички, които дърпат вдишванията ни на пресекулки, защото любимите ни парчета излязоха с трясък от нашите мигове.

Мелодиите им ни шептят, че са станали бездомни, че ги чуваме не защото си ги пускаме, а когато напускаме случайни таксита, заведения и противни сгради с мръсни прозорци. Започнали са собствен живот и ни напомнят, че ние направихме същото, но един без друг.

Пътищата ни се разделиха, но ние някак си – не. Носим се, както слепият би носил куц, и се чувстваме като инвалиди, които безскрупулно си причиниха това.

Ние вървим в различни варианти. Един срещу друг, един след друг на един и същ път, който никога няма да разберем пак, че е общ. Понякога ще се гоним, ще плачем от яд към другия или болка към гордостта, която не се преглъща и тежи като буца в гърлото.

Тя ще разлива тежестта си до върховете на крайниците ни, които няма да преклонят егото пред разума, няма да поискат прошка за безгрешните си действия и извинения за грешките, които не са били допускани или не е имало ден, когато са били пропускани.

Възможно е да звъним на номера, които отдавна сме забравили и помни само онзи слабак в нас, който крием в себе си като чумав. Този забравен номер, за който перфектно се сещаме, ще се оказва правилен и ще събужда телефони, от които името ни отдавна е изтрито, но намират път в световната мрежа, за да известят, че още си спомняш.

Заличен от мен и изтрита от теб, но тотално погълнати от спомени един за друг, които давим в свежи коктейли, в безметежни нощи, в потока на дните и сладките ласки на съня.

Всъщност понякога искам да ти звънна, но по-силно от това, че ми липсва доброто старо време, е желанието ми да ти кажа: „Спокойно. Аз вече съм щастлива“.

И за да разбера, че и ти си, защото това, че не успяхме да се направим взаимно щастливи, не означава, че не искаме да бъдем такива, че не го желаем и не го ценим, когато другият е.

Срещала съм много непознати, които ми подаряваха думите си и ми помагаха да опознавам света на хората, който уж е мой. Един такъв ми каза, че нещо между него и жена му се е скършило, но когато е много тъжен, когато думите между тях летят в стаята и се разминават остри крясъци и неразбиране, той се сеща, че все още дишат един и същ въздух.

Пътищата ни са разделени, но по онзи път, по който ти вървиш, дишаш същия въздух, който и аз. Издишваш го тежко, както излиза цигарен дим, но без да пушиш. Нарича се въздъхване и с всяко такова казват, че една мечта си е отишла.

Днес вървях по улиците, които сме обхождали, и се сетих как хвърляше сянка по пътя, когато вървеше до мен. Понякога виждам сенките на всички, които ми бяхте близки и си отидохте, но още сте в мен и сенките ви останаха. Мрачни, но и светли.

Научих се да давам път на светлината, която преоткрих заедно с вас. Вярвам, че тъмнината вече я раздадохме и даваме светлината си на други.

Тогава, когато искаш да знаеш как е някой от тези хора, недей да каниш егото си и да пиете твърд алкохол до сутринта. Твърдият алкохол не втвърдява, а размеква хората и ги превръща в пихтия. Пази се. Легни и поспи, когато се събудиш, ще бъде сутрин, ще има слънце, лято е.

Бъди слънчев и ти за тези, чийто път делиш сега. Ние всички преплитаме пътищата си особено с хората, които са открили своя благодарение на нас и са ни показали нашия. Спомените за това, от къде си тръгнал, откъде си минал и къде си бил, са знаци, че си на правилното място, а не зов да се обръщаш назад задълго.

УМЪТ ТИ Е ЛЮБИМАТА МИ КНИГА

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *