Wax Tailor за животът като вдъхновение, за талантливите артисти и собственото мнение

Слушаме го на живо на Sofia Live Fest, а преди това ти го представяме с думи и музика

Повлиян от Jack White и Thom Yorke, от творби като Days Of Future Passed на Moody Blues и Live At Roseland NYC на Portishead, Wax Tailor е един от онези музиканти, които няма как да сложим в рамка. Той не обича лейбълите, които го ограничават, а пример за един от най-мащабните му проекти е идеята за вселена, в която неговия стил се преплита в перфектна синергия с класическата музика.

Wax Tailor е пример за естествен талант.

Той е музикант, композитор и продуцент, а емоцията, която се излива от слушалките ти, докато го слушаш, има свойството да вдигне стъпалата ти от земята и да те извиси над града. И когато по повод гостуването му на Sofia Live Festival след броени дни в общия чат на редакторите се появи съобщение „Гърлс, кой иска да вземе интервю на Wax Tailor?“, си благодарих, че преди три години дойдох в това издателство и още съм тук. Оказа се, че вместо да се държи като световно известен музикант, недостъпен за простолюдието, той e от онези събеседници, с които времето лети.

Изписвам в думи един свят, който се получи толкова естествен и изпълнен със смях, че ако можех да ви пусна директно записа от срещата, щях. Той, в хотелската си стая, аз – в заседателната зала на офиса. А всъщност, сякаш един до друг.

Здрасти, къде те намираме?

В Будапеща съм. Преди няколко дни имах концерт тук и сега малко си почивам преди следващата датата от турнето в Истанбул. Много е приятно да се завърна отново пред публика. Последните години ни изправиха пред доста препятствия и се надявам да излизаме от този момент в историята.

Връщаме ли се към „старата реалност“, ако така можем да я наречем, или още не съвсем?

Ами, много зависи за какво говорим. Относно събирането на хора на едно място – да, вече можем да правим концерти, турнета, всякакви културни събития. В други аспекти мисля, че имаме доста път да извървим. Интересувам се доста от политическата реалност в държавите, които посещавам, и много неща ми правят впечатление. Например тук, в Будапеща, цените са като в Париж, а доходите на хората в двата града съвсем не са съпоставими. Тази повсеместна инфлация е нещо, с което ще се борим още доста време.

Истинското ти име е Jean-Christophe Le Saoût. Как стигна от него до Wax Tailor?

Първо, ти го произнесе правилно, което е рядко срещано (смее се). Освен това, е трудно за изписване. Псевдонимът ми е игра на думи и нещо, което отразява мен самия. Wax се отнася за плочите, а тъй като смятам, че музиката често е tailor-made за хората, това е част от мен. Така се превърнах в Wax Tailor.

Как откриваш таланта в хората?

Смятам, че имам ухо за това, а и се научих да виждам човека зад творбата. Занимавам се от много години с музика и ми е много лесно да разбера дали няколко тона могат да прераснат в нещо по-успешно или не. Моята работа е точно това – да намеря онова малко нещо, което може да бъде развито в симфония.

Тоест, според теб е заради опита, който имаш, или заради таланта ти?

Може би комбинация от двете.

Какво според теб е най-важното за успеха на един артист – талантът, парите, пиарът или може би това да намери правилния продуцент?

Интересен въпрос. В началото, когато започнах, отговорът щеше да е по-различен, но индустрията се променя. А и аз имам по-широк поглед над нещата. Всяко едно от тези неща има своята тежест в уравнението на успеха. Разбира се, когато артистът няма никакви умения, успехът му ще бъде кратък и вероятно всеки проект – посредствен. Мога да ти разкажа за Франция например, където голям процент от пробилите музиканти идват от заможни семейства. Не казвам, че е задължително да имаш богати родители, но е много по-лесно да се отдадеш на изкуството, когато не трябва да мислиш с какво ще напълниш хладилника си в утрешния ден. Без „дневна работа“ хората са по-свободни в решенията и действията си и това определено им помага по пътя. А маркетингът в днешно време е неизбежен.

Кое е най-голямото ти вдъхновение, когато създаваш музика?

Дори и да звучи клиширано – животът. Всичко, което се случва в ежедневието на един артист, може да бъде катализатор за творчество. Ако съм ядосан, ще излея нервите си в музика. Ако съм щастлив, това също ще си проличи.

Да, както Кърт Кобейн казва: Thank you for the tragedy. I need it for my art.

Точно, не бях чувал този цитат, но съм напълно съгласен. В музиката на Nirvana e по-ясно от бял ден.

А кои са артистите, които са повлияли най-много на твоето творчество?

Често хората очакват да чуят имена със сходен стил на музика като моя, но вероятно няма да те изненадам, ако кажа, че слушам много музика и се впечатлявам много от начина, по който артистите творят. Връщам се към началото на разговора и това, че социалната тематика е важна за мен. Нямам предвид, че слушам политически или социални банди, но следя с интерес онези, които заявяват позицията си чрез работата си. Много добър пример тук е Jack White например, който е затворил целия кръг на индустрията и може да запише, продуцира, миксира, пресова плоча и да изпрати до теб от комфорта на една сграда. Ето това е нещо, което уважавам. Да бъдеш себе си и да можеш да защитиш изкуството си на всяка цена. Друг пример е Thom Yorke, който създава едни от най-емблематичните парчета през последните 20 години и е толкова безпардонно себе си, че другите само могат да си мечтаят да са като него.

Няма да завиждам много, да посетя студиото на Jack White е и моя мечта. Смяташ ли се за успешен човек?

Всеки ден отговорът е различен. Човешките емоции са нещо много интересно. Има дни, в които си казвам: „Това е нещо толкова велико, че ще си спомням за него и след 20 години“. Пример за това е оркестралният ми проект, който отне повече от година за реализация, но в момента, в който се случи, емоцията беше магическа. Има и такива моменти, в които след цял ден в студиото не съм доволен от работата си и нито един проект не стига до аудиторията ми. За мен е важно обаче да влагам вниманието си в музиката, дори и да нямам какво да покажа като резултат.

Виждаш дори неосъществените проекти като нещо, което те движи напред?

Ами да, опитите понякога, макар и неуспешни, могат да са също толкова ценни за пътя ти, колкото и добрите примери в работата.

Кой е най-амбициозният ти проект или този, с който най-много се гордееш?

Може би оркестралният ми проект. Точно на тази сцена си помислих, че макар и мимолетен, този момент ще остане завинаги в съзнанието ми.

Как стигна до музиката всъщност?

Пътят не беше нито скоростен, нито без неравности. Всичко се въртеше около културата и принадлежността към една конкретна общност от хора, която ме привличаше, и това бяха хип-хоп кликите. Започнах с танци, от онези, в които чупиш всяка става от тялото си и се въртиш на глава, но не успях да стана добър. Като тийнейджър още започнах да пиша текстове за песни. Четях много, защото имах нужда да разширя речника си, и с това задълбавах все повече в хип-хоп културата. И после стигнах до това, което правя сега. И смятам, че съм намерил мястото си.

Би ли дал съвет на някого, който тепърва тръгва по този път?

Не мога, а и не съм особен почитател на генерализираните съвети. „Следвай мечтите си“ и всички такива изрази ужасно ме напрягат. Това, че съм минал по този път, не значи, че знам всичко. Ако знам малко повече за историята на този срещу себе си, мога да го насоча вероятно. Не харесвам когато по-възрастните в интернет раздават „мъдрости“ на последователите си, сякаш всички са от едно и също тесто. Мечтите може да са моментни залитания и далеч да не са това, което трябва да правим до края на дните си.

Това, което бих казал на всеки, е да открие себе си.

Тогава ще му е много по-трудно да се движи срещу поривите вътре в себе си и ще може да различи грешните от правилните решения за себе си.

Ето че се справи. Много хубава насока, дори да ти е некомфортно да си го признаеш. Идваш за втори път в България. Имаш ли някакви спомени от предишното си гостуване?

Помня главната улица, по която се разхождах, мисля че имам и няколко снимки от концерта. Нямам търпение да възобновя спомените си от София.

Какво да очакваме този път?

Микс от всичко. Вместо да подкрепям само последния си албум, смятам да обърна достатъчно внимание и на онези парчета, към които хората са изградили емоционална връзка с годините. Ще има парчета от Fishing For Accidents, де, но ще се опитам да създам едно пътуване през всичките си албуми и за онези, които ме следят от повече време и са привързани към предишните ми проекти.

Нямаме търпение!

Миналата година говорихме с Jordan Rakei

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.