Дали \“от 9 до 5\“ е проблемът на всички решения?

Защо на милениълите им се струва, че не са за работа от 9 до 5...

0 коментара Сподели:

От 9 до 5 е времето, през което бавно умират креативността, ентусиазмът и желанието за работа… Там оставяме мечтите си и се превръщаме в изпълнители на to do списъци, създатели на екселски таблици и пасивно-агресивни драскачи на имейли. Висим пред екраните в стерилни офиси и активно чакаме местенето на стрелките на часовника. Прехвърляме имейли, връщаме обаждания, пием кафе, въртим се на стола и трупаме CV. Това е животът след университета и всички са така… или поне всички.

Има някъде там обаче една група привилегировани смелчаци, които създават компании, фалират ги, създават нови, разхождат MacBook компютрите си из co-working пространства или пък работят от къщи… (Как знаем за това ли? От профила им в инстаграм, разбира се: #success).

Те се разкарват по конференции и събития и разказват за прекрасния живот на предприемача, убедено споделят как са напуснали университета, защото това е отживелица и не им е необходимо образование да просперират… и просперират може би.

Напоследък стана доста популярно да се отхвърля класическият осемчасов работен ден в офис и да се дава предимство на всякакви негови алтернативи. От 9 до 5 е проклятие, робство и нещо, което все ни пречи да преуспеем. Това може и да е вярно за някои, но дали е общовалидно за всички? Всички ли трябва да специализираме в IT сектора, да станем програмисти, дизайнери, трейдъри и свободно развиващи собствен бизнес от различни кътчета у нас и по света. Ако не сме предприемачи, иноватори или дигитални номади, да се хвърляме ли под някой влак, или да се борим докрай да влезем в тренда?

Истината сигурно е по средата, но едва ли работният ден от 9 до 5 е причината за провала или успеха в живота ни. Едва ли гъвкавото работно време и работата от къщи ще са причината за професионалното ни развитие и възхода в кариерата. Едва ли личният ни успех ще се дължи на универсална рецепта, щедро споделена от някой предприемач, инфлуенсър и млад милионер в своята мотивираща реч в TED Talks. Едва ли ще сме следващият Стив Джобс или Илон Мъск. И едва ли имаме нужда от това, за да водим хубав, смислен и богат на преживявания живот.

Защо на милениълите им се струва, че не са за работа от 9 до 5 и някъде там ги чака животът на мечтите им, поднесен на тепсия? Може би сред нашето поколение са много непопулярни две неща, които водят до стабилни резултати в дългосрочен план – търпение и смирение. И колкото и да сме прогресивни, иновативни и напредничави, американският писател Хенри Уодсуърт Лонгфелоу още през XIX век ни е оставил едно послание за размисъл:

Let us, then, be up and doing,
   With a heart for any fate;
Still achieving, still pursuing,
   Learn to labor and to wait.

А сега си направете кафе, отпуснете се в офисния стол или в работното кресло у дома и чуйте мнението на Балу от “Книга за джунглата” по темата за кариерата:

Независимо обаче дали работим от 9 до 5 или сме си извоювали правото сами да определяме работното си време, почивките ни са едни и същи, затова ето пет прекрасни предложения за пътуване с приятели за незабравима отпуска.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *