Guillermo Del Toro’s Cabinet of Curiosities отдава почит на класиката в жанра

Новата антология в Netflix представя 8 зловещи истории в 4 поредни дни

Готически хорър и модерни интерпретации се редуват в новата продукция на Гийермо дел Торо, която излезе поетапно в седмицата преди Хелоуин. Всеки епизод, или по-точно казано – всеки едночасов филм, представя различен режисьор и адаптира различен кратък хорър разказ от автори като Лъвкрафт, Майкъл Шей, Хенри Кътнър, както и от самия Дел Торо. Историите са селектирани от мексиканския продуцент и режисьор, чийто Pan’s Labyrinth до ден днешен остава една от най-красивите зловещи филмови приказки, а неговият не чак толкова блестящ, но все пак стойностен The Shape of Water грабна статуетката на Академията през 2018.

Ако отвориш сериала в IMDB, ще забележиш, че оценката му е над 8 и това изобщо не е изненадващо.

Кинематографичното майсторство и оригиналният почерк на всеки от режисьорите допринася за изключителното разнообразие на епизодите. От демоничния Lot 36 до ексцентричния социален коментар The Outside – всеки носи собствена атмосфера, като същевременно историите съумяват да останат достатъчно универсални и подходящи за всички почитатели на филмите на ужасите. Казваме това със завоалирано предупреждение – някои от сцените са доста кървави (явно независимо от контекста и жанра много от създателите на антологията имат слабост към избождането на очи и виждаме остриета опасно близо до поне няколко различни ириса в рамките на сериала) и ако си новак в този тип кино, те съветваме да гледаш с едно на ум. При всички случаи обаче всяко допълнение към поредицата носи специфичен дух и доста повече стойност от някакво празно насилие.

Сериите са дълбоки и психологически, многоизмерни и разтърсващи, наситени с ярко въображение и внимание към детайла.

Всеки епизод започва с кратко предисловие от Дел Торо, а сюжетите са концентрирани около конкретен предмет, който продуцентът пази в своя шкаф на чудесата. Подобни колекции започват да набират популярност между XVI и XIX век и в тях богаташите съхраняват всякакви окултни, загадъчни или просто любопитни артефакти. Разбира се, самата идея е обвита в зловещо обаяние, особено като се вземе предвид естеството на тези предмети: религиозните и историческите реликви са едно на ръка, но измежду тях се намира и по някоя длан на мумия или подобие на русалката от Фиджи (препарирани глава и торс на маймуна, съшити към рибешка опашка – ужасяващо на вид покойно създание, което през XIX век е било представяно като истинска русалка; за щастие много от останалите подобни „мумии“, разпространени по същото време, са били направени от папие маше, дърво или други естествени материали от растителен произход).

Гийермо дел Торо се заиграва с тази ексцентрична концепция и създава собствена колекция от злокобни обекти, които складира в своя шкаф на чудесата:

магнетофон, записал разговор, от който могат да те побият тръпки, езическа статуетка, скицник със страховити картини (от личния ни фаворит Pickman’s Model), дървен ритуален нож или просто обикновено дистанционно за телевизор. Докато вади мистериозните предмети, представя предстоящата история с няколко думи, доста подобно на Б. Дж. Новак в The Premise. Този формат работи много добре, защото подготвя зрителя и едновременно с това му предоставя само късче от информацията – достатъчно, за да подпали любопитството му, без да издава кой знае какво. В някои от случаите, когато по-късно се върнем към интродукцията, откриваме любопитни детайли, които сме пропуснали или просто не сме разбрали. В тази кратка увертюра Дел Торо представя и съответните режисьори, а когато чухме имената им, направо се хванахме за главата. Сред тях са големи фигури в света на хоръра, някои от тях познати на българската публика, а други – не толкова. Наслаждаваме се на работата на Дейвид Прайър (силно ти препоръчваме да отвориш HBO Max и да си пуснеш неговия The Empty Man), Панос Козматос (все още асимилираме видяното в дебюта му от 2010 година Beyond the Black Rainbow), Кийт Томас (ако имаш възможност и The Empty Man ти е харесал, задължително виж и Кийт-Томасовия The Vigil) и Дженифър Кент (The Babadook си е класика, но The Nightingale е дори още по-добър).

Обръщаме специално внимание на The Autopsy, The Outside и Pickman’s Model, които сами по себе си биха могли да са великолепни самостоятелни произведения на филмовото изкуство.

The Autopsy залага много на тишината и невидимата заплаха, която кулминира в зрелище от кръв, скалпели и вътрешности. (И какво споменахме за ваденето на очи? Това го казваме с намигане, с което съвсем малко целим да предпазим ретините си.) Режисьор е гореспоменатият Дейвид Прайър, чийто The Empty Man е един от най-ощетените филми от времето на пандемията. Със сигурност това е автор с огромен потенциал, смела фантазия и специфична острота, но и с вкус към класиките в хорър жанра от 70-те и 80-те. Убедени сме, че ако неговите произведения бяха попаднали на подходящ маркетинг, щяха да имат огромен успех и чакаме с нетърпение да видим накъде ще напредне кариерата му след чудесния му епизод.

The Outside взема категорично различен завой, залагайки на психологическия хорър, а сценарият му е така изпипан, че всяка подготовка достига до идеалното си разрешение към края. Историята разказва за неловка и несигурна жена, която получава неочакван коледен подарък. Това, което открива под опаковката, ще промени всичко в живота ѝ, но не и без малко помощ от страна на телевизионния екран.

Pickman’s Model е класическа готическа лъвкрафтианска история – както и се предполага, имайки предвид, че Х. П. Лъвкрафт е авторът на разказа, върху който е базирана екранизацията – и размишлява върху силата на изкуството да влияе върху психиката на човек… или не е точно така? Все още потръпваме при мисълта на финала. Нищо чудно – Кийт Томас дебютира с нискобюджетния хорър The Vigil, който с лекота преобръща малкото пространство на филмовата локация в предимство. Томас умее да изгради въздействаща фабула с много малко инструменти, залагайки на класическите архетипи, но адаптирани с модерен почерк. Неговият режисьорски стил се оказва изключително разпознаваем (макар че Firestarter беше лека стъпка встрани) и сме сигурни, че ще чуваме името му все по-често.

Не можем да пропуснем да споменем и The Viewing, дело на създателя на Beyond the Black Rainbow и Mandy Панос Козматос. Неговата сюрреалистична интерпретация също удря право в десетката с остроумните си наблюдения върху комсуматорството, славата, парите, силата на егото и загниването на обществото. Визията е толкова неземна, че навлиза в териториите на неопределимото, сюжетът е многопластов и неочакван, а цялостният резултат е странен и интригуващ артхаус експеримент. Веднага последвалият The Murmuring контрастира с реалистично представените междучовешки взаимоотношения и нежната призрачна атмосфера, сама по себе си напомняща птичи полет.

Ако не си започнал сериала все още, то Нощта на Вси светии е чудесен повод да го изгледаш на един дъх.

Търсиш още нещо на честотите на страха? Виж тези 10 elevated horror филма за истински ценители.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.