Основателят на Stereo Fox ни разказва за любимата музикална платформа

Някъде преди месец Атанас Куцев разказа на Go Guide за Stereo Fox (Животът е твърде кратък, за да слушаш кофти музика – бел.ред.) и дотолкова успя да ни хване вниманието с любовта и ентусиазма, с които говореше за готината музикална платформа, че нямаше как да не полюбопитстваме поне още малко за нея.

И така от дума на дума, от парче на парче се докопахме точно до когото трябва – Иво Димчев, сърцето на лисичката и главен двигател на всичко, случващо се около нея. През 2013 година той сформира екип, изчиства идеята си и се гмурва с главата надолу в безкрая на хубавата музика, без всякаква комерсиална цел. Ей така,

за да внесе цвят на живота си, който тече между Берлин и Пловдив, между музиката и дигиталния маркетинг, между диджеинга и свиренето на барабани, между деня и нощта.

И даже му се получава.

Ето кратка версия на историята му 4 години по-късно…

Как започна всичко? Как се роди идеята за StereoFox?

Малко ми е трудно да реша откъде точно започна историята. Музиката е огромна част от живота ми откакто се помня, независимо дали е било под форма на слушане, свирене или просто споделяне на музика с приятели.

Нещата започнаха да стават малко по-сериозни, когато имах възможността да водя радиопредаване в местното радио в Грьонинген (Холандия), където учих преди години. Тогава и започнах първия си блог. Доста неприветливо, но и много лично интернет местенце, където пишех за артисти, които канихме в предаването. Година по-късно, докато правих първия си маркетинг стаж в Барселона, осъзнах, че за да навляза по-бързо в нещата, ще бъде най-лесно, ако създам собствен сайт и бранд. И… така – избрах темата, която ми беше най-близка на сърце, тъй като на „работа“ тогава се занимавах с продажба и наемане на апартаменти. а това не ме жегваше много. Не ме жегваше дори и малко, ха-ха.

След серия от Facebook съобщения успях да намеря точно хората, които ми трябваха, за да създам проекта. Идеята ми беше всичко да бъде създадено по възможно най-професионален начин, без да се вземаме много насериозно или да го правим с цел… да правим пари. Пък и тогава повечето от оригиналния екип бяхме все още студенти, та всеки искаше да експериментира с неговите си неща, без да му се меси никой. Отне ни 5 – 6 месеца, за да изберем име, лого, бегла концепция за брандинг, сайт, кой и как да пише съдържанието, да съберем 500 – 600 приятели да харесат Facebook страницата и през февруари 2013-а пуснахме оригиналната версия на сайта с около 40 готови статии.

Кой беше първият човек, който повярва в теб?

Ъмм, ако не се лъжа, Дариус – приятел от Коста Рика, с когото живяхме в Холандия и който е основният програмист зад Stereofox. Може би най-айляк човекът в екипа, въпреки че все още му е трудно да разбере какво значи тази дума.

Каква е добавената стойност на платформата? Какво още освен музика дава StereoFox на хората?

Мисля, че най-хубавото нещо на платформата е фактът, че е създадена с некомерсиална цел и адски много любов. Не сме „подвластни“ на никого и нищо освен на нашето лично мнение. Имаме свобода. Не трябва да разчитаме на clickbait статии или платени публикации. Споделяме само артисти, които обичаме.

Освен това фактът, че позволяваме на потребителя да слуша музика, докато чете и „обикаля“ из сайта, е… готин. Или поне това казват доста хора.

Колко човека е общността на Stereofox? Как се намерихте?

Зависи. За съжаление (но и не неочаквано) екипът понякога се променя. Основното ядро е запазило до голяма степен през годините, но е нормално, когато се занимаваш с нещо такова в свободното си време, често приоритетите на хората да се променят и те да идват и да си отиват. Имаше етап, в който бяхме около 30 души, но с времето осъзнах вечната истина – качество > количество.

Просто при такъв брой хора, когато комуникацията е основно чрез интернет, в свободното време и различни времеви зони… доста хора за съжаление просто останаха малко пренебрегнати от моя страна и мотивацията умря доста бързо. Донякъде мисля, че беше моя грешка, но в края на деня – такъв е животът. Освен това, както казах – приоритетите и отговорностите се променят адски бързо във възрастта между 20 и 30.

В момента сме 10 – 15 души и голяма част от екипа са хора, които познавам лично и се старая да се фокусирам върху тях. Доста промених мирогледа си относно това, как да ръководя екипа през последната година, и мисля, че нещата се подобриха доста!

Кои са най-хитрите лисички в екипа?

Ха-ха, е… няма най-хитри. Всички са адски готини и всеки допринася с нещо различно, което е най-готиното нещо за проекта. Поне за мен.

Вие ли се свързвате с артистите или те с вас, как работи платформата?

Според зависи. Преди няколко години беше яко hustling. По 10 мейла, за да ти обърне някой внимание. Сега нещата са малко по-различни. Ако някой ни хареса – се свързваме ние и оттам нещата си се получават по някакъв начин. По-лесно е, когато някой се свърже с нас, тъй като са вече готови за съвместна работа. Колкото повече растем, толкова повече хора ни пишат и понякога едва смогваме… няма как.

Как става селектирането на артисти/парчета?

Без много мислене. То си е лично усещане.

Не знам за останалите от екипа, но на мен ми трябват 10 – 15 секунди, за да знам дали нещо ще ми хареса. Има и случаи, в които се влюбвам в трак след буквално два тона.

А каква е жанровата ви слабост?

Честно казано – често се променя, както се променяме и ние. В това му е чарът на всичко според мен. Нещата никога не са „статични“. Преди време споделяхме много indie/post-rock музика, после downtempo/ambient, а напоследък instrumental hip hop & chillhop.

Има ли артисти, за които Stereo Fox e бил трамплин в кариерата?

Не знам дали точно сме били трамплинЪТ, но има артисти, за които писахме доста преди да бъдат популярни, и мисля, че бяхме част от първата вълна на публикации, които ги подкрепи и им помогна доста. Няма да забравя, когато интервюирахме ODESZA точно когато пуснаха емблематичния си Summer’s Gone албум или първия пост за Mura Masa. Има и още примери, но тези първи изникнаха в главата ми.

От последната година и „новата“ вълна музиканти – NoMBe u Two Feet определено дръпнаха адски напред. Иначе има много по-малки артисти, на които сме успели да помогнем през годините, и както казах в началото – не бяхме единствената причина, но мисля, че имахме скромен принос за прогреса им, което ме радва адски много.

Ако трябва по народност да ги дефинираме, кои са най-големите меломани?

Най-много посещения имаме от Щатите, което е нормално – сайтът е на английски език, а и там културата на слушане от музикални блогове като че ли е най-силна. Иначе – честно казано, сега като гледам статистиката в Google Analytics – нещата са доооста random! Буквално от цял свят – Япония, Филипините, Бразилия, Виетнам (!!) и т.н.

Добре, а личният ти топ 3 открития, които намери в Stereofox?

Ухх, след 3500 статии ми е много трудно да избера 3. Може би Shigeto, един ирландски продуцент, който се казва bear//face… и instrumental hip hop-ът като жанр.

Кои са артистите, които повярваха най-много във вас и са някакъв вид посланици на платформата?

Имаме адски много подкрепа от Gramatik и неговия лейбъл Lowtemp Music, освен това артисти като St. South, Kan Wakan, N U A G E S, Brock Berrigan… листата наистина е много дълга. Основно артисти, които не са част от големи лейбъли, тъй като при тях комуникацията минава през още 5 души. Има определено връзка между това, колко известен е артистът и колко „лично“ приема подкрепата от музикални сайтове, което понякога е жалко, но е и нормално в края на деня. Все още си спомням дните, в които odesza и mura masa отговаряха на мейлите си…

Ретро, ама свежо by Ruth