Мик Рок, който погледна рока в очите и го обезсмърти

Кадрите на Дейвид Боуи, Лу Рийд, Куин, Джоан Джет и много други са символ на цяла една епоха

„Рокът е мъртъв, но снимките му още са живи“

– с това изречение осъмнах в събота. Може и да не цитирам правилно, но беше нещо в тази посока. Мигновено някакво неописуемо притеснение се стрелна по гръбнака ми. Кого този път изпращаме към звездите?

Мик Рок, дами и господа, отива да снима величията – в реалността, в която Дейвид Боуи продължава да прави дуети с Фреди Меркюри, а зад очилата на Лу Рийд блестят пламъчетата на рокендрола.

С гръмкия си псевдоним The Man Who Shot the 70’s, фотографът запечатва яркото десетилетие, пропито със секс, наркотици и музика. Той живее живота на рок звезда, качвайки се на сцената с най-големите от големите имена. Някои от кадрите му се превръщат в кавъри на албуми, върху които още дълго време ще поставяме внимателно игличката на грамофона си.

И със сигурност се сещаш за някои от тях – великолепния Лу Рийд на корица на Transformer, андрогинния Боуи, чиято персона Ziggy Stardust се превръща във вдъхновение за милиони, и може би една от най-великите снимки в историята на фотографията – четиримата великани от Queen, на черен фон, през 1974. Този кадър, имащ силата да накара косъмчетата на врата ти да се изправят, по-късно е пресъздаден и във видеото на Bohemian Rhapsody.

Майкъл Дейвид Рок често се шегува, че благодарение на фамилията си успява да влезе в тези кръгове. Реалността е, че покрай използването на еднакви субстанции и близки виждания за света той е естествено присъствие до тези, чиято аура „бутилира“.

Завършва Кембридж, специалност далеч от фотографията, но докато е студент, тя деликатно влиза в живота му. Докато е в стаята на приятел, вижда 35-мм камера, чийто филм липсва.

Мик не забелязва заради състоянието си на абсолютно химично опиянение, но започва да щрака момичето до себе си.

По-късно споделя, че макар този случай да не е запечатан на лента, самото действие му харесва много. Взема си фотоапарат, този път и филм и започва да заснема приятели. Един от тях се оказва Сид Барет, част от Pink Floyd. В книгата си Classic Queen разказва, че чак по това време осъзнава, че може да изкарва пари от снимките си и тази работа е доста по-вълнуваща от други кариерни пътища, които обмисля. В началото на 70-те пише статии, които илюстрира със собствени фотографии. Един от музикантите, с които се запознава по това време, е г-н Боуи, а една снимка от 1972 на този ексцентричен образ определя цялата му кариера. След това всичко е история…

Камерата му говори по-силно от думите му. Деби Хари казва, че през годините Мик Рок създава история рамо до рамо с музикантите, които имортализира.

Поет с фотоапарат в ръка, естет с усет към моментите, интуитивен и въздействащ, ветеран, какъвто никога повече няма да се роди.

Пусни се в Tik Tok с нас.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.