Август в София ме направи алкохолик

Как човек да остане трезвен, като просто няма какво друго да се прави?

Има и такова лято – по стечение на обстоятелствата прекарваш повече време в града, отколкото на плажа. Не може всеки път да е избухване, трябва от време на време да се бачка, да се учи, да се занимаваш с незабавните неща в живота. Уж гледаш да не правиш глупости, да няма прекаляваници и голямо харчене на пари, обаче накрая тук, вместо да си починеш, усещането е, че всеки ден е имало едно скучно, постоянно, непрестанно напиване.

Няма нищо по-тъжно от скуката в София през август, това е научно доказан факт.

Затова и хората, които по стечение на обстоятелствата са се озовали в епицентъра на тази тъпня, някак си се сплотяват срещу общия враг. През лятото засичаш едни и същи лица, навсякъде където отидеш. Това са хората, които също като теб по някаква причина не са на морето, а са изтеглили късата клечка и не им е излязъл джакпотът в живота. При вас ситуацията е на стендбай, времето е спряло в очакване на по-добри дни наесен. Затова и по време на жегите по баровете тип средища на културата (всички знаем кои са те) лесно се създават приятелства, често за цял живот.

На морето или по фестивалите поне знаеш защо на другия ден те боли главата – избухвал си, нормално е. В София през лятото те боли от махмурлук, директна последица от пиене от отегчение, за да забравиш мъката, свързана със скуката, онази досадливост на тегавото еднообразно ежедневие. При всички случаи кой знае защо на морското ниво алкохолът се лее елегантно по бохемски, а на 595 м надморска височина всяка чашка се усеща като сребърен куршум, с който се самоубиваш. Това, което научих, е, че пиенето не помага за депресията, а напротив

– създава ти едно съвсем ново и специфично болестно състояние на душевна потиснатост и угнетено психическо състояние.

Пиенето не води до решаване на проблемите – напротив, води до още пиене.

Затова аз лично взех решението да подходя към заточението си в столицата като към една неочаквана ваканция (от липсата на ваканция). Вместо всяка вечер да обикалям барове и градинки в търсене на някой, с когото да си мрънкаме защо не сме на морето, ще пробвам да отделя това време на по-класически и спокойни забавления като книжки и сериалчета. Няма да е толкова (в най-големите кавички на света) „забавно“, но пък черният ми дроб ще си почине, мозъкът също, а портфейлът ми – направо ще танцува от щастие. Така после, като започне да става яко, а всички се приберат с перфектен тен и забавни истории, аз ще мога да им натрия носовете с един тон мъдрости, научени през цялото това време.

От скука спомени няма, но пък от парти – съвсем. Важното е да не позволяваме усещането за тъпотия да надделее над здравия разум по отношение на алкохола. Не една и две съдби са били заличени по този начин. 

Ако все пак си на морето и имаш нужда от вдъхновение, тук те разхождаме из Синеморец.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч