13 най-големи клишета по БГ филмите и сериалите

Какво ни дразни от бг екрана – отново и отново

0 коментара Сподели:

Родното кино не блести с оригиналност, това е доказано. Когато не се вдъхновяват щедро от американските или европейски филми и сериали, родните творци залагат на изпитани, до болка познати формули, от които, меко казано, ни се повръща. Проблемите са много и вечното оправдание с липса на пари вече не е достатъчно. Доста индустрии у нас работят с български бюджети и някак си успяват да създадат приемлив краен продукт. Понякога става дума за липса на елементарна адекватност.

Ето какво не можем да понасяме вече по българските филми/сериали:

Конфликтът София – провинция

Ако се вярва на филмите, софиянците мразят на копеле всички хора от страната и скачат на нож със и без повод по темата, без значение дали става дума за колеги, приятели или случайни хора в епизода. Хората от провинцията пък са в столицата с една цел и тя винаги е лишена от морал.

Тук сме събрали 50+ причини да обичаме слънцето

Лъскавите сгради

Имаме няколко нелоши местенца, но още сме далече от лукса, който сериалите/филмите излъчват. Няма полицейски управления със стъклопакет, нито къщи по модела на Малибу, а луксозните медицински заведения в региона се очакват през 2043-та.

Семейните отношения по учебник

Тъщата е зла, свекървата – взискателна, мащехата гарантирано проклета, майката истинска мъченица, а бащата задължително строг, но справедлив.

Семействата в България са няколко милиона –

няма как всички да са еднакви, даже статистически погледнато.

Влизането с обувки вкъщи

В турските сериали събуването е задължителен естетически детайл, докато в американските хората си лягат с кубинки, без някой да се впечатлява по темата. При нас идва модата да се моткаш по кецки в хола. Пробвай да го направиш при баба ти, да видим какво ще стане.

Яденето навън със семейството

Ако има топ 5 на най-небългарските неща в историята, яденето навън без сериозен повод е гарантирано вътре. Нищо по-незначително от юбилей или изпращане на абитуриент не заслужава напускане на дома, това е доказано.

Отношението към парите

В българското кино има два вида герои –

несметно богати, които плащат навсякъде, сякаш хвърлят салфетки в 6 сутринта, или бедни хора, които нямат никакви пари за нищо. Ей така – живеят на фотосинтеза, буквално. Нормални хора, които чакат заплата просто няма.

Насилие на ежедневна база

В родното кино има неестествено количество изнасилвания – почти няма филм без поне едно. Също така пребиване не е повод за разваляне на приятелство, отвличане пък съвсем. Някои връзки успяват даже да преживеят опит за убийство.

Генералната липса на връзка с реалността

Всичко дотук може да бъде обобщено със следното:

бг киното се случва в една несъществуваща реалност, смесица от Америка, Италия и Германия, но с комунизъм, от който никой от героите на екран не се е отърсил и все така е травмиран до гроб.

Докога?

Начинът на снимане

Дали заради непрестанните напъни да се произведе багрило от изпуснати газове, или заради пословичната липса на елементарна естетика във високите ешелони, резултатът е микс от арт претенция и студентско кино, от който просто плачем, не по правилните причини.

Звукът, по-скоро липсата на такъв

Как е възможно да не се разбира какво се говори, е мистерия, един истински технически феномен. Също така ефектите са ненужен лукс – сцените в бг киното трябва да се случват в пълна тишина със спорадични тъжни мелодии, за драматизъм.

Начинът на говорене и декламиране

Знаеш, че гледаш бг кино, когато в сцена на маса бащата, майката, синът, дъщерята и бабата говорят по един и същи начин и той е такъв, какъвто в реалността просто не съществува. Естествено, поднесено с цялата театралност на света и после добавено още малко.

Едни и същи лица отново и отново

Ако се вярва на филмите ни,

у нас има 20 актьори, но пък те са толкова добри, че могат да изиграят всичко,

при това почти без да си променят цялостното излъчване. Ако се задържиш на един канал, можеш да видиш как едни и същи лица небрежно прескачат от сериал в сериал.

Продуктовото позициониране

Има елегантен продъкт плейсмънт като например компютърът на Кари в Сексът и градът, който просто има една ябълка на капака и с това се приключва. Има и българско позициониране, където подобна ситуация би се разиграла като: „Какво е това? Какъв е този компютър?“, „О, да, взех си нов мак, с който пръстите ми направо танцуват щастливо, а буквите весело и доволно сами се редят по екрана!“, „Искам и аз такъв! Въпреки че не ми трябва, защото съм Саманта. Ще си взема един – толкова е страхотен!“. Няма как това да е добра търговска стратегия, просто не е възможно.

Фестивалът, на който кучето ти иска да отиде

Пусни се в Tik Tok с нас.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *