"Ние, жените, имаме нужда от муза!"

Да бъдеш жена е велико!  И въпреки, че това твърдение няма нужда от доказателство, в поредица от 8 видеа ще те срещнем с 8 дами, които въплъщават идеята зад красотата на женствеността. През март те срещаме с Мила Михова, Мира Лазарова, Пламена Гиргинова, Диана Великова, Марта Петкова, Мария Каракушева, Мария Гальова и Гери Турийска, които говорят за милите жестове и спомени, жените, които ги вдъхновяват, без какво не може една жена, предимствата на нежния пол, в какво се изразява женствеността. Вдигаме тост за тях, личните им победи и всички жени, които днес блестят!

Познаваш я от "Пощенска кутия за приказки" и като една от активните дами в столичния (и не само) културен и развлекателен живот. Днес те срещаме с нея и женствеността, която силно ѝ подхожда. Гери казва, че "женствеността е овладяна емоция, която ухае на разпъпила се овошка, пред която всички притихват от възхищение.", а ние ѝ вярваме, защото – вижте я само как говори във видеото!

Кое твое скорошно постижение би разказала?

Не съм човек на спорта. Винаги съм се възхищавала на хората, които откриват смисъл във физическите усилия, но доскоро не бях една от тях. Смятам за истинско постижение постоянността и усилията, които полагам в последно време да вляза във форма. За много хора може да звучи банално, но за мен си е истинско постижение.

Сподели един мил жест или скъп спомен?

Ако ми бяхте задали този въпрос преди двайсет или десет години, отговорът ми щеше да звучи по друг начин. В 20-те си си бях самодостатъчна. Трогваха ме неща,свързани с креативната енергия, с магията на живота. Скъпите ми спомени от това време са свързани със синхроничността, с благодарността за случващото ми се.

След като станах майка, концепцията ми за Важното се промени драстично.

Един мил жест за мен в момента значи друго. Например, когато дъщеря ми реши да ми донесе закуска в леглото. Или да ми напише писмо. Или нещо съвсем обикновено, като да иска да бъде в прегръдката ми.

Коя е твоята жена за вдъхновение?

В последните шест години и половина категорично е дъщеря ми. Тя е много по-изящна и женствена от мен. Възхищавам се на женската ѝ енергия, на грациозността и ефирността ѝ. Макар да е дете, тя има тези качества по рождение. Невероятно е! Някои жени се раждат с грация, други като мен могат евентуално да схванат как да я имитират. Другата жена, на която не спирам да се възхищавам през последните 8 години е майката на моя съпруг- Мила. Преди да се запозная с нея не бях срещала толкова специална жена- пълна с енергия, с алтернативно схващане за реалността, талантлива, страшно умна и красива. Когато порасна искам да бъда като нея.

Без какво не може една жена?

С извинение, без мъжко внимание. Светът стана сложно място. Вече е проблем да говорим по тази тема, без да засегнем нечии концепции. За мен музата за писане, за създаване на музика, за рисуване, винаги е била тръпката, флирта, споделеността с някого. Било е и ще бъде от значение дали има обект на моето внимание, заради когото ще искам да съм във форма, да се гримирам, да се наспя, за да изглеждам свежа и да бъда пълноценна.

Ние, жените, имаме нужда от муза.

Защото няма по-специално чувство от това да се огледаш в очите на някого. Да се видиш в тия очи красива и умна, специална и важна.

Предимствата на това да си жена, според теб?

О, чудесно е да си жена в днешно време. Особено тук, особено сега. Това е наистина специално време, в което жените имат възможността да се осъзнаят като сила – индивидуално и като група. Дори в българското патриархално общество има проблясъци напоследък. За съжаление, все още имаме много над каквото да работим. Това е процес, подобен на тангото- една напред, две назад. Образованието не предлага достатъчно информация за правата на жените. Все още много жени са жертви на домашно насилие, на неравноправност на работното място, все още много от нас са третирани като хора с ограничен капацитет за реализация. Но и това ще мине. Много е важно жените в България да учат и да се развиват духовно. Това е единственият начин, по който дъщерите ни един ден ще имат силата да направят света едно по-справедливо място.

В какво се изразява женствеността?

Не е в стойката, в изправения гръб или правилното произношение на думите. Това са отживелици от романтичното минало.

Женствеността е сила, която смирява, променя с галене и мил поглед.

Страшна сила е това! Женствеността е овладяна емоция, която ухае на разпъпила се овошка, пред която всички притихват от възхищение.

В кой момент си се чувствала най-силна?

Най-силна съм се чувствала в моментите, в които е трябвало да вляза в битка за справедливост. В много неприятни ситуации, които са ме провокирали да си покажа зъбите. Например, когато някой мъж ми е казвал „Виж сега, моето момиче…“ Това, което истински ме е мобилизирало в тези моменти не е било толкова насочено към мен, колкото към общата концепция, че някой може да подхожда така дискриминационно.

Коя жена e най-важната в живота ти?

Това го казах вече – дъщеря ми. Бих умряла за нея, ей сега веднага.

Кое не трябва никога да забравя истинската дама?

Да решава на кои въпроси да отговаря. Защото има въпроси, които я вкарват в клише. И не бива в суетата си да се поддава на изкушението да бъде клише, само защото я питат нещо.

Защо в действителност жените са по-силния пол?

Глупости… Няма „по-силен пол“.

Докато я има тази концепция, ще го има и състезанието.

Мина ѝ времето на тази дискусия.

Разкажи ни някой цветен, пъстър и изкусителен спомен?

Нямам такъв спомен. Животът е пъстър непрекъснато. Ден с ден няма еднакъв. Стига да имаш очи да видиш.

Кой беше моментът, когато се почувства най-силна?

Когато се научих да казвам НЕ. Всичко си дойде на мястото. Разбрах, че НЕ, не съм длъжна да се усмихвам, Не, не съм длъжна да съм съгласна и мамка му, НЕ, не съм длъжна да се харесам на всички. Всичко си е наред, когато казваш НЕ. Даже е повече от наред- разкошно е!

Кое е постижението, след което искаше гордо да вдигнеш чаша?

Вероятно осъзнаването, че нямам нужда от повърхностни приятелства. Интересуват ме само тези, които ме ценят. Само те са ми важни. Наздраве за тях!

С какъв тост празнуваш днешните победи?

„Така да сме, когато сме най-зле! Усмихнати, с чаша в ръка за тост, дори без причина.“

Вдигам тост за…

Времето, което сме прекарали в заблуда! Да си благодарим, че сме го имали, защото то ни е довело до този момент, в който обичаме себе си и вярваме на интуицията си!

Вдигам тост за всички жени, защото всяка една от нас прави света по-добро място!

Коя е Мария Андреева и какво е да си влогър?

Пусни се в Tik Tok с нас.