Мъже разказват за най-кошмарните си срещи

Хорър запознанствата са унисекс преживяване

0 коментара Сподели:

Срещите са като руска рулетка: шансове на твоя страна, но има известен риск. Мъжете много често успяват да си покажат глупостите още при първи дейт и съответно втора среща просто не съществува. При психо мацките обаче обикновено отнема известно време, преди да се стигне до развихряне. Затова тук са селектирани колоритни истории, покриващи първите няколко виждания. Селекцията е направена със сменени имена и детайли от събития, за да се прикрие самоличността на участниците, а историческият период покрива известно количество години.

Може да се каже, че е нещо като бест ъф дъ бест на ужасните мъжки ужаси.

„Запознахме се във форум за театрални постановки. Беше много интелигентна, много възпитана мацка, истинска дама. Така де, поне за такава се представяше. Пишеше сложно, изразяваше високопарни мнения както си трябва. Първа среща – естествено на театър. Вече си бяхме говорили по телефона, така че не се притеснявах да не дойде някой мъж. Оказа се наистина красива, тип млада Ана Пападопулу. Много добре ни тръгна разговорът във фоайето (тя искаше направо в театъра да се видим), обаче изведнъж – цялата пребледня, хвана ме за ръка и без обяснения ме задърпа в най-близката тоалетна. Не, не беше за това, нито за онова – оказа се, че мъжът й е в затвора и тя нямала право да се вижда с никого. Решила, че на театър няма кой познат да я види. Обаче не щеш ли мернала братовчедката на някакъв негов „човек“. Крихме се в тоалетната, после притичахме до колата й (чудесен джип). Накрая тя предложи да ме остави до нас, ама трябвало да се крия под седалката. Аз отказах и й пожелах успех в живота.“ И. Г.

„Абе, то не е точно среща, ама май е в тая графа. Значи с една мацка се засичахме по партитата и като цяло се зарибявахме нещо.

 

Имаше игра някаква. И веднъж се бяхме напили на афтър и почнахме да се целуваме и директно тръгнахме към тях, щото живееше супер близо. Качваме се горе в нейното таванче и продължаваме, почват да падат яко дрехи и задръжки, ха-ха. Тя вече почти ме е съблякла, аз нея също. Изведнъж скача да отиде до банята, аз такъв вися – нищо не правя.

Оная излиза яхнаха метлата, почва да ми крещи нещо.

Не разбирам какво. Оказва се, че по-рано съм бил казал нещо, дето сега тя в кенефа го била осъзнала, и много се била обидила. Докато разбера кво станало, кви пет лева, тая, копеле, ме изхвърли по гащи навън. С крясъци, шамари, дране, както си трябва. Аз после блъсках като луд по вратата, ама никъв шанс. И такъв си се прибрах с такси, събудих брат ми да плати. Много ми се смяха всички. На другия ден през един познат си взех нещата. Бил съм се държал като „гъз“. Така и не се разплете историята. До ден-днешен не знам кой кво.“ Д. Г.

„Чак кошмарна не, ама на една среща

момичето си доведе гей другарче, момче, да й пази страх.

По принцип никакъв проблем, ама аз се бях напънал с резервация в страшната лондонска гъзария и седяхме на една маса със свещи тримата, все едно сме всички на среща. А и тоя пич хич не ме пожали – яде, все едно няма утре, пиха шампанско, всички екстри. Накрая тя се опита да го извърти, че не била разбрала, че е дейт, мислела, че е просто среща. Ама аз такива голд дигърки, интригантки хич не ги понасям и директно я сложих в черния списък.“ К. И.

Новият брой е тук! 

„Хитът ми е една промоутърка, пълна шматка. Разбираме се да се видим. Аз вися, вися. Минава бая време. Почвам да пиша. Няма отговор. Звъня по Инстаграм, тая вдига. Аз съм: „Къде си?“. Тя такава ми се сопва: „Е, как къде? Болна съм!“. Бате, аз как да разбера? Боб ли да хвърлям, че си болна? Драсни един ред. Как ще оставиш когото и да е да те чака и да виси като сопол?“ Ж. Л.

„Имам една история, но там мацката не е виновна, че аз съм тъп. Просто трябваше да ме предупреди. Викна ме уж на среща, от тези, дето хем сме заедно, ама има и други нейни приятели. „Небрежно събиране“, май така го беше написала. Аз отивам с идеята за някакво скромно парти.

То се оказа, че цяла нощ играят бордови игри.

И то те са мастър левъл, а за първи път хващам от тия сложните зарове – хексоидни ли, какви бяха там. Абе, с две думи – изложих се. Освен ако това не е било идеята, ама уж преди това ми се кефеше.“ А. А.

„Мисля, че тука трябва да включиш оная мойта история от Флорида с американката от Тиндър.

Значи виждаме се няколко пъти, всичко върви чудесно, правим секс, тя си тръгва, после сама ме търси, уж ще ставаме нещо като гаджета. Предлага да отидем в едно малко градче наблизо, на романтичен уикенд. Първата вечер ядохме навън, смяхме се много, прибираме се в стаята,

висим на терасата и тя ми казва: „Трябва да спреш да пиеш“.

Аз съм на трета бира за цялата вечер, а то е 12 през нощта – по българските стандарти съм трезвен като репичка. Тя обаче застава на „Ф“ и почва да чупи стойки да съм си оставил бирата веднага, защото щяла да повика полиция. Въобще не я слушам, допивам си биричката, смея се. А тя ме издебнала и верно викнала полиция – блъскат след малко по вратата, като по филмите. „Госпожице, добре ли сте“, ей такива неща. Аз вече съм готов с чантата, като си тръгнат, и аз да си ходя. Питаха я дали се чувства сигурна вече, тя каза „Да“. Махнаха се полицаите. Аз й викам „Чао“, а тя такава „Къде тръгна? Аз просто исках да разбереш, че не се шегувам“. Сто часа приказки, накрая каза, че аз съм платил стаята и затова тя отиде в друг хотел. На следващата сутрин ми донесе закуска и правихме секс. Така и не го разбрах какво искаше това момиче.“ Т. К.

„Ами най-унижен съм се чувствал преди години, като най-добрата приятелка на бившото ми гадже се счупи да ми пише мръсотии, после ме викна на кафе и се оказа, че цялото нещо било,

за да й напиша едно упражнение за университета.

Оттогава не вярвам на жените.“ Ч. Т.

„От тези истории, които са за разказване, имам рекорд за най-бързо провалена първа среща. Всичко ескалира на 30-40 минути, ама направо до скандал като на пазара. Както си говорехме общи приказки, тя ме пита някаква глупост и аз се пошегувах. Тази жена ми задаваше най-странните неща на света, с тия накъдрените прилагателни, стил БНТ. Въпросът беше за политика и аз й казах откровеното си мнение – че не се интересувам и не гласувам, и това е мое демократично право. Демек, ако искам да гласувам, ако искам не гласувам, и тя трябва да го приеме, защото, ако съм длъжен да гласувам, тогава вече имаме тоталитаризъм. Е, не знам какво, без да искам, уцелих, ама тя мина на режим Волен Сидеров и почна да бута столове, да ми крещи обиди. Накрая, като си тръгнах, тя викаше след мене. Очаквам да я видя скоро на някой предизборен плакат, баш за там си е.“ О. Ц.

„Веднъж една се напи и повърна в киното. Първа среща.

Бяхме на IMAX и тя даде гениалната идея да си сипем патрончета в количките.

Правеше се на много отворена. Оказа се, че не носи за пет стотинки. Говореше през целия филм, и то общи приказки, не нещо смешно. Счупиха се да шъшкат хората. После нещо от очилата ли, не знам от какво само каза „уууп“ и удари седалките пред нас. Аз тръгнах да се извинявам, тя почна да ги псува наред. Стана мазало, щяха да ни бият. Повече не исках да чуя за нея.“ С. С.

„Това беше преди време, чакам едно момиче, дето се запознахме на парти. Минават едни приятели от квартала, говорим си нещо. Аз чакам, те ми правят компания, после ще ходят да си пият. Почакахме си, мацката не отговори на съобщенията, само ме държеше на сийн. Няколко дни по-късно й писах от любопитство и тя ми отговори: „Видях ви от таксито как ме чакате толкова народ и реших, че ще ме изнасилите“. Не знам от кое село беше, честно.“ В. А.

„Едно време имахме един лаф, че мацките носят 20 лева на ластик – показват ги за парлама като дойде сметката, а ти, като кажеш „Споко“, и те хоп, с ластика се прибират в джоба. Аз

веднъж реших да се избъзикам с една такава супер превзета, дето ми говореше с цитати на влогърки,

и казах, че тя трябва да ме почерпи. Ама с най-сериозния си тон го изцепих. Тя яко припали, милион глупости избълва, а аз вече бях платил сметката – оставих й касовата бележка, да си я има за спомен.“ Г. А.

„Ох, една ме обра, не мене де, шефа ми. Почти успя. Знам, че не трябва да се прави така, ама бях малък и глупав. Работех в Центъра, такситата бяха скъпи и реших да заведа едно момиче, такова, случайно, от бара в офиса. Планът беше да правим квото правим в кабинета на шефа, защото беше лукс – кожен диван, коркови стени, глобус с алкохол, богата работа. Аз отивам до кенефа, който беше точно до входната врата, и както си върша работата, мацката отваря вратата и се озоваваме очи в очи. Тя с шапка, една такава биволска като на Фред Флинтстоун, шефът ми си я държеше на една етажерка, и с лаптопа му в ръка. Не знам защо от целия офис тия двете неща беше решила да свие, ама бягаше вече навън, просто обърка вратите.“ М. В.

„Спали сме вече веднъж с това момиче, тя ме беше поканила у тях.

Иначе не е тийнейджърка, има дете на 6, води се сериозна жена. Разбираме се да дойде у нас, тя идва с детето си, нейна приятелка, гаджето на приятелката и куче тип дакел. Окей, видели се с нейната мацка уж да остави детето и решила, че предпочита да ми доведе целия този цирк вкъщи, вместо да правим секс. Стават такива неща. После обаче останаха да спят, а аз имам само спалня и хол. То детето заспа на спалнята и оттам не помня какво стана, ама накрая като надникнах и всичките ми хъркаха с дрехите на леглото, барабар с кучето, застинало в поза пазач.

Нямах сили да се разправям, легнах си на дивана. На сутринта детето дотърча и ме събуди с бъркане в око.

Майката спи като пън. Реших да съм добър хост – пуснах му уито да играем Mario Kart. Изведнъж дотърча майката и почна да ми крещи как съм можел да й развалям възпитанието на детето с тези вредни влияния. Нямаше кво да кажа.“ С. Л.

„Не знам с какъв акъл се забърках с една, дето имаше супер много кинти и психически проблеми. Те двете май вървят ръка за ръка. Значи ревност като от колумбийска сапунка, писаници, звъненици, „Къде си, с кого си?“. Ако не вдигна – идва до нас и се подпира на звънеца. Веднъж реших, че няма да вдигам, и цяла вечер телефонът ми светеше през крачола от звънене и съобщения. 38 неприети май имах, нещо скандално. Последната капка беше на някаква работна среща съм, пише ми, казвам й да ме остави, получавам снимка през камерата ми, от моя телефон, на едно от момичетата в проекта с въпрос: „Коя е тая пача?“.

Така и не разбрах как стана тоя номер, ама беше дотам.

Никой секс на света не си струва тая лудост.“ Е. Й.

„Уж някаква небрежна арт срещичка си правим, с едно скромно, приятно момиче, такава тихичка, добричка.

Тя пийва няколко чаши вино повече от необходимото. Аз почвам вече да се чувствам неудобно, защото имаме залитане и заваляне. Решавам да я водя към такси и да си я изпращам към нейното вкъщи. Тя вече едвам ходи, ама не спира да говори, поток на съзнанието. Накрая между всички неща казва „с бившия ми приятел си пикаехме по лицата“. Аз за малко да я изпусна, толкова се шокирах. Даже тя усети, че нещо стана, и леко се отрезви, опита да замаже казаното с: „Ама не много, просто да ти дойде топлото“. После в таксито искаше да се целуваме, но аз отклоних офертата.“ М. В.

Ако искаш да прочетеш за кошмарните първи срещи на жените, селекцията е тук.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *