Нещата от живота

По-добре ли се чувстваме, ако не използваме социални мрежи.

Социалните мрежи играят огромна роля в личния ни живот, колкото и да отказваме да го повярваме. Комуникираме с приятели и познати, следим новините, клюкарим, споделяме и се чувстваме част от глобалната мрежа от връзки между хора, събития и моменти. Научаваме за партита и ивенти, печелим награди, разделяме се и се събираме, хващаме в изневяра, разпускаме. Мога да изреждам до утре. Но тук се вмества по-важния въпрос: Идват ли ни в повече социалките? Не живеехме ли по-добре преди десетина години, когато нямаше смартфони, Skype едва навлизаше в домашните компютри, а YouTube още имаше 5-звездна система за оценяване?

Да започнем с Facebook.

Ако искаш да изтриеш акаунта си…ами не можеш. Поне не напълно. Марк Зукърбърг и неговите подчинени ти предоставят опция за изтриване, която ще откриеш в Account Settings → Security → Deactivate your account. При излизане започват сърцераздирателни съобщения от системата, че ще липсваш на всичките си приятели. Скритата истина е, че всичко остава на сървърите на Facebook в Менло Парк, дори и да не се открива от никоя търсачка. Съобщенията и снимките не изчезват. И най-странното за мен – ще могат да те добавят в събития и все още да те канят в групи.

Но искам да попитам Какво му има на Facebook?

От доста време използвам активно социалните мрежи и съм чувал всякакви оправдания – от логичното „Омръзна ми“ до абсурдното „Издразни ме еди-какво-си“. Разбирам. Различни изследвания на Мичиганския университет, Хумболтовия университет на Берлин и Pew Research Center доказват научно, че наистина има връзка между стреса в личния живот и поведението в социалните мрежи. Но имам личен съвет към всеки, който намира информацията, споделена във Facebook за досадна или натоварваща. Не са виновни програмистите зад синята буквичка f  за съдържанието в потока с новини, а ти. Всеки един приятел с бебе или котка или онзи съученик с чалга клипове, или досадниците, които те свалят онлайн, или онази мацка, която всички харесват заради готиното тяло и снимките от различни точки на света…Всички те са допуснати до твоя профил от теб. Има опция за изтриване от приятели, за отписване от новини, за блокиране и тотален игнор. Така взимаш в ръце причината за собственото ти нещастие и го премахваш от личния ти живот.

Ами Twitter?

За разлика от Facebook, тук акаунтът наистина изчезва. Информацията се пази 30 дни и ако в рамките на тях не влезеш отново с потребителско име и парола, всичко изчезва. Завинаги. Но преди да отидеш към опцията Deactivate my account искам да напомня, че в Twitter отново само ти  отговаряш за всичко, която получаваш на home екрана. Да, благодарение на липсата на подробна лична информация много хора се възползват единствено да сипят хейт, но няколко държави направиха политически революции в името на демокрацията в социалката, предлага се брак, а пък актуалните новини се публикуват първо там. Така че, ако искате да се върнете в пещерния живот или просто не разбирате идеята на 140-те символа, изходът е Settings → Deactivate my account.

#Писна_ми_от_снимки

След Twitter, социалната мрежа за фотосподеляне на квадратни снимки Instagram е друго място, където хаштаговете (които във времената преди смартфоните наричахме диез) са особено популярни. Продължавам в същия тон – вината да виждате залези, облаци, бебета, храни и тротоарни плочки, които са то-олкова арт, е изцяло твоя. Разбираме, че има профили, които ни хвърлят в тъча от време на време (като този например, играта на думи е уместна). Единствената причина, която би те накарала да останеш в Instagram е, че всички звезди споделят интересни неща от личния си живот без пиар специалистите, които денонощно тракат зад клавиатури и поддържат Facebook групи.

Социалните мрежи дотолкова са обхванали ежедневието ни, че не можем да си го представим без него. Но ако наистина ти е омръзнало да споделяш, ще напомня някои тъжни факти. Все по-малко хора се сещат за рождения ти ден, ако не го пише някъде. И ако изчезнеш, още по-малко ще ти честитят; ще научаваш по-малко новини; няма да участваш в томболи и игри, и още, и още… Изчезването онлайн е почти същото, когато щраус си заравя главата в пясъка. Нещата се случват, светът се върти. И аз препоръчвам да се впуснеш и да извлечеш максимума от него. Carpe diem.

По данни от Gizmodo.

А как Facebook уби махленската клюкарка, разсъждаваме тук.