НОВАТ@ РЕЧ
Как неусетно променяме изказа си под влиянието на онлайн общуването
Българският език търпи непрекъснати промени. Но една тенденция, която се засилва през последните години, би трябвало да ни тревожи и да ни светне онази прословута лампичка, ей там горе, малко над главата. Речта на младите хора се променя все по-осезаемо. Започваме да използваме странни и необичайни думи, дори за елементарни изказвания. Изразяваме чувствата и емоциите си с чуждици, навлезли в изказа ни като лятна буря, но с обещание да останат там за дълго.
ВСИЧКИ СМЕ В #СОЦИАЛКАТА
„Социалката“ – идва от социална мрежа, като обикновено се има предвид Facebook. Именно там се раждат повечето нововъведения в родната реч. Прекарването на няколко часа дневно в „социалката“ гарантира по-честото използване на изброените по-долу думи. Консумирайте в умерени дози и пазете от деца.
#ЛАЙКВАМЕ
Какво му е на българския глагол „харесвам“, за да използваме думата, идваща от английския глагол like със същото значение? В ежедневието всички „лайкват“, а снимките им получават множество „лайкове“, т.е. харесвания от приятелите. Този „термин“ навлиза все по-силно в изказа на повечето млади хора, прекарващи голяма част от времето си онлайн.
#ХЕЙТВАМЕ
„Хейтвам“ или „хейтя“ – на български просто „мразя“. Отново води началото си от английския глагол hate, изразяващ същото чувство. Специфична категория хора са „хейтърите“ в онлайн пространството. Те не просто мразят, те са вечно недоволни от всичко случващо се и няма да пропуснат да го отбележат във всеки удобен момент.
#ТАГВАМЕ
Простичко казано – отбелязваме някого на снимка в социалната мрежа или демонстративно показваме местоположението си с цел нашите виртуални приятели да видят дали вечеряме, спортуваме или скучаем вкъщи. Всяко пътуване или преживяване трябва да бъде споделено, а „тагването“ е най-подходящият за това начин. Когато сме на някое популярно местенце се „чекваме“ от там, ако случайно сме пропуснали да го споменем във Facebook преди това. Съгласете се, че това е по-елегантен начин да покажеш къде си от остарялото „В мола съм“, което се изписваше на профила в Skype, за да оправдае липсата ви пред компютъра.
#ХАШТАГ МАНИЯ
.jpg)
Този термин също идва от английската дума hashtag и обозначава знак за препратка в социалната мрежа. Hash е символът #, който се поставя пред дума или израз, а tag означава етикет. Хаштаговете често се използват при организирането на масови събития – напр. протести, митинги, концерти и др., където хората могат да намерят по-лесно актуална информация, новости и участници в проявата. Чрез него се обединяват голям брой публикации по една и съща тема, като крайният резултат е една „говорилня“, в която потребителят решава дали да се включи.
ПРОФЕСИЯ #БЛОГЪР
Често чуваме някой да казва, че е блогър, т.е. човек, който поддържа собствен блог в интернет. Това е мястото, където той споделя, съветва, агитира, информира. Блогърът може да пише по различни теми или пък да е специалист в определена област. Той може да ни „просветлява“ в кулинарията, компютърните технологии, квантовата физика или пък по въпроса има ли живот на Марс. Без значение по какви теми твори, щом е намерил аудитория, която да го следи с интерес и на която да бъде от полза, считаме, че е успял в своята иновативна професия.
#СЕЛФИ ФОТОГРАФИЯ
Неотдавна „селфито“ бе признато от британското издателство „Оксфорд“ като дума на 2013 г. И това никак не ни учудва. Чужди и родни звезди полудяха по собственоръчно направените снимки със смартфон, най-често в огледалото, които след това споделяха в социалните мрежи. А някои от популярните личности дори успяха да се забъркат в скандали, заради своите „селфита“. Пример за това е американският президент Барак Обама, който се „самоснима“, заедно с премиерите на Великобритания и Дания по време на възпоменателната служба в памет на Нелсън Мандела. Скандално или не, красиво или не, „селфито“ е част от новите думи, с които се сблъскваме в общуването помежду си.
След краткия обзор на новите попълнения в недотам българската реч можем да си направим някои изводи – всеки сам за себе си. Основната тенденция, която се прокрадва, обаче ясно ни показва, че социалните мрежи ни променят непрекъснато. Освен че са навлезли с взлом в ежедневието ни, започват да се настаняват и в нашия език. Сега е моментът да решим доколко ще го позволим.
А кои са пороците ни открай време?
редакторите
