Нещата от живота

Човекът с маската на 21 февруари в Blender

Не е трудно да се скриеш зад маска и да пускаш пред тълпа непознати. Трудното е да останеш интересен въпреки маската. Claptone определено е. На 21-и този месец чудатата златна птица ще кацне директно в Blender, за да ни омагьоса с хитовете си Cream, Wrong и No eyes, последният от които дори беше обявен за Essential New Tune от Pete Tong.

Сподели какви са впечатления­та ти от София и хората, които срещна при първото ти идване през април?
Българите са много различни от повечето хора, защото кимат с глава, когато казват „не“. Иначе миналия път беше доста забавно. След като се прибрах от предишното ми участие през април, се порових в интернет за вашата история и съм наистина впечатлен. Разбрах, че България е единствената държава в Европа, която никога не си е сменяла името. София е вторият най-стар град в Европа. България е и страната с най-много археологически открития след Гърция и Италия – това е страхотно.

Обикновено другите диджеи, които идват тук, говорят за хубавите ни жени…
Ха-ха. О, да, и те са страхотни.

Как ти хрумна идеята да пускаш с маска и каква е нейната символика?
Ще трябва да ме извините за следващите няколко реда, които са силно философски. Сигурен съм, че образът, който съм създал, кара хората да си мислят, че не влагам много смисъл в маската. В ежедневието си ние приемаме стотици различни роли, докато общуваме с другите. Можем да ги опишем и като маски, което значи, че всички ние носим маски. Значи маските са предпоставка за общуване. Интересното обаче е, че когато общуваме, ние не си даваме сметка за това, че носим маска. Заемаме ролята естествено. Маската осъществява връзката между човека и заобикалящия го свят. Без нея човекът би останал незабелязан. Тя е тази идентичност, която искаме да показваме на света. Въпреки това зад маската няма реално същество, защото човекът не може да съществува без маски.

Безуспешно търсихме твои снимки в интернет без маската… Освен твоите близки някой виждал ли е лицето ти?
Claptone е тайна, създадена от публиката. На нея не й трябва да знае какво се крие зад маската, защото аз комуникирам чрез музиката си. Извън сцената обичам да прекарвам времето си с такива хора, които познават самия мен. За щастие мога да сменям маските си.

Миналата година беше много успешна за теб, имаше две парчета от едно EP в топ 10 на beatport – Wrong и No eyes. Променя ли те успехът по някакъв начин?
Честно казано, цял живот правя музика. Поради тази причина ми се струва, че мина ужасно много време, преди хората да започнат да харесват парчетата ми. В момента естествено съм много щастлив и се чувствам разбран. Не мисля, че съм се променил, но когато имаш успех, се променя начинът, по който те възприемат околните.

На какво се радваш повече – готин feedback от колеги, поздравления от фенове или челните позиции в чартовете?
Това, което ме прави истински щастлив, е да бъда приеман от хората. Обичам да се сблъсквам със симпатия, любов, но и с омраза и неприязън. Всичко това ме прави щастлив, защото са емоции, а целта ми е да събуждам емоции у хората с това, което правя. Но ми е трудно да степенувам кое нещо ме прави по-щастлив от друго.

Има ли конкретен артист или парче, което те е запалило, за да започнеш да правиш собствена продукция?
Харесвам Depeche Mode, Kraftwerk, Pet Shop Boys, Chemical Brothers, Daft Punk, Pink Floyd и Radiohead. Вдъхновява ме музика, в която има дълбочина.

Какво ти предстои в близко бъдеще?
Работя по много интересни проек­ти и скоро ще издам ново EP на лейбъла Exploited. Кръстил съм го Ghost. Направих парчето заедно с Alec Ounsworth от групата Clap Your Hands Say Yeah. В момента снимаме видеото към него. Освен това ще излязат мои ремикси на парчета от Romanthony и Oliver Koletzki.