София Маринкова - момичето, което се превърна в жена

На по лятна напитка с актрисата

  • 24.06.2019
  • от Тео Чепилов

Имало едно време един магически отрязък от денонощието, наречен със звучното име „златен час“. Всички принцеси, най-красиви девойки, умни магьосници, диви прекрасници излизали от тъмните сгради и озарявали с присъствието си градските улици. По време на златния час се случвали чудесата – момичетата заблестявали, ярки като слънце, и зареждали всичко и всички наоколо с добрина. Когато видели, че светът вече е по-красив, сядали някъде, откъдето се виждала цялата прелест на залеза, и се замечтавали за следващите чудеса. Отпивали Somersby. Оттогава се минало много време и вече никой не знае дали девойките още излизат, за да направят света по-добър. Но още си имаме златния час и Somersby, за да си спомним, че поне веднъж в денонощието всичко е по-красиво. Не е ли страхотно?!

Познавате София Маринкова от ролите ѝ в „Женени с деца в България“, „Виолета, Жоро и аз“ и „Столичани в повече“. Ако сте на 8 или имате дете на съответната възраст, пък сигурно сте я гледали в „Пипи“. Ето какви истории по темата научихме на по Somersby с нея:

Защо толкова мразиш интервюта?

Много се притеснявам, чувствам се като на изпит. Чувствам, че има верен отговор, който трябва да дам и не го знам. Пък и все е супер сериозно: „Здравей, София! Какви са твоите бъдещи творчески планове?“. 

Не изглеждаш притеснителна.

Такова първо впечатление правя: 

много дива, джаста-праста, много съм била „палела“. А аз всъщност съм чувствителна. 

Толкова много се наранявам. Рева някой път. Искам да съм повече перде.

Какво играеш напоследък?

В един нов сериал, който тръгва наесен. Майка, жена, съседка.

Отчаяна съпруга?

Имат детенце на 10 години. Твърдят, че са свръх влюбени, ама според мен десет години заедно, не може да е голяма любов – то е някаква обич там.  

Чувстваш ли екранния си син като собствено дете?

Аз не, но той ме чувства като майка. 

Идва да ти иска пари за сладолед ли?

Не, много е сладък и готин. Споделя с мен, че си е паднал по едно от момиченцата. Аз трябва да пазя тайна, помагам му с някакви съвети. 

Супер, опази тайната – разказа го в интервю. Иначе снимате на родното Черноморие?

Да, от един месец сме на морето. Наистина ми писна. Не съм влязла веднъж в басейна. Само в морето веднъж, защото снимахме. Няма време. Иначе 

сериалът е истински Big Brother, 

защото обядваш и вечеряш с едни и същи хора. Добре че малко се прибирам за представления, защото там забравяш, че има и някакъв друг живот.  

Досега играла ли си майка?

Не, а аз съм майка в истинския живот. Много се радвам, защото ми писна вече някакви момиченца да играя. Искам някакви големи неща – жени с проблеми. Момиченцата... все едно играеш някакво дете и те как са написани – само се оплакват и викат: „Ужас, ужас“.

Как ти се получава майката?

Мисля, че успявам да играя добре майка. Макар че това дете в сериала е пуснато на свобода и никой не го гледа. То се разболява, давам го на свекървата и ние си ходим по живот. На това дете не му се обръща много внимание, защото е комедия. 

Аз на сина ми Орлин съм му кака. Давам му всичко и много му угаждам. 

Купувам му много играчки, водя го на кино. Позволявам му много неща. 

Ще стане ли актьор?

Ще стане катерач. Където види нещо, постоянно се катери. Много е див. Иска да е първи във всичко. 

По-трудно ли е да влезеш под кожата на някоя тийнейджърка?

В театъра ме карат да играя осемгодишна – Аника от „Пипи Дългото чорапче“... Мисля си за сина ми Орлин и неговата компания, защото аз ги наблюдавам по детските площадки. Детските представления са ми най-готините – толкова спокойно се чувствам, когато ги играя. Децата супер много се забавляват, после искрено ти се радват. 

Каква роля винаги си искала да играеш?

Аз не съм като другите актьори, които мечтаят за нещо. Аз съм 

каквото ми дойде – това е било най-доброто за мен. 

Наскоро ходих на кастинг за една роля, която много искам да играя – една мацка, която прилича на мен... Не, не прилича точно на мен, защото е мутреса с много пари. 29-годишна, шефка на модна агенция, много видяла от живота, иронична, с чувство за хумор. Готина, красива. На кастинга бяха само големи продуценти, аз влязох с цигара, скрих си бирата отстрани. Единият ми каза: „Няма проблем – 200 лева е глобата, ама всички пушим“. Аз се стреснах: „Ама аз нямам 200 лева! Извинявам се, че съм с тая цигара“, а единият от най-големите в бранша се развесели и ми каза: „На твоята героиня не ѝ пука, че е с цигара“. „Ами добре тогава, да отида да си взема и бирата?“, казах аз и си я взех.

Виж повече: Златният час на: Василена Винченцо

Познават ли те на улицата?

По детските площадки, когато съм със сина ми, редовно. „Аника! Това е Аника от „Пипи“! Зън-зън! Може ли една снимка?“ Аз много им се радвам, само че синът ми понякога ме ревнува, като им обръщам внимание.

Как реши да станеш актриса?

До 12-и клас не съм мислила изобщо, защото живеех ден за ден. 

Исках да е нещо – да няма много учене, да няма много писане. Мислех, че ако съм актриса, ще ми е забавно. Оказа се, че има текст за учене, ама той се учи лесно на репетиции.

Като дете каква искаше да станеш, когато пораснеш?

Исках да съм балерина, но бях по-пухкаво детенце. Не пълничко, пухкаво. Бях с къдрава коса, супер сладка. 

Сега ставаш за балерина.

Ама не искам да съм балерина вече!

Парти животно ли си?

Не. Като бях на 16 – 17, много ходех по хаус партита с една приятелка. Тя още ходи по партита. Аз съм с дете, разведена и тя не може да ме приеме някак си. Аз съм отговорен човек вече. 

Мислят ли те за чужденка на морето?

Как? Нямам ли български вид? На рускиня ли приличам?

Да приличаш на рускиня е комплимент. 

Комплимент ли е?

Добре, извинявай. Ти като каква се чувстваш?

По-скоро италианка се виждам аз.

Била ли си в Италия?

Бях в Сицилия. Заведох компанията в гетото. Като излязохме по нощите, ни хвана шубето и се върнахме да си оставим телефони, всичко. Някакви хора ни спираха. Един с колело, само с една обувка, бос. На полуанглийски-полусицилиански ни пита дали искаме някакви наркотици. Не знам кой би си взел каквото и да било от този човек. Намерихме някаква страшна дискотека, в която си избухнахме здраво. То беше на улицата, с пластмасови столове и като някаква будка за алкохол. Имаше много чернокожи, с които се сприятелихме – всички бяха парфюмирани и издокарани, с прически, готини пичове. След два дни беше затворена от полицейски бусове, ей такива огромни. Цяла вечер седяха и пазеха някой да не направи парти пак. 

Виж повече: За мъжете, жените и шегите разказва първата дама на стендъпа - Моника Найденова

Най-странното ти преживяване?

Веднъж видях Джизъс.

Благо Джизъса?

Не бе, човече – пред „Александър Невски“ вървеше един човек с дълга коса и със сандали. Супер много приличаше на Джизъс отдалече. При което минава покрай нас, слушаше си музика. Не слушаше псалми или нещо такова, беше рокендрол. На тениската му пишеше: „Страхувай се по-малко, живей повече“. 

Имала си богоявление. Без връзка, кое ти е любимото детско?

Като малка ли?

Може и като голяма, ако гледаш още.

Трите филма, които въртях постоянно, бяха „Малката русалка“, „Красавицата и звяра“ и „Индиана Джоунс и храмът на обречените“.

Имаш домашен любимец таралеж. Как е?

Ох, един колега ми вика: „Спаси едно таралежче!“. На негови приятели им се родили много бебета таралежи. Добре, ще го спася. Отивам при хората и мисля, че ще ми се подари, а те ми викат: „80 лева“. 80 лева! А аз даже не горя от желание за таралеж. И без това съм дошла, дадох парите, дадоха ми го в една кутия за обувки. Бебе таралежче – то не расте много. Сега го пускам да се разхожда из апартамента, но много боде и постоянно ръмжи като някаква моторетка: „бръм-бръм“.

Сега с тоя таралеж трудно ще си вземеш друго животно.

Винаги съм мечтала да имам куче. 

Имах едно като бях малка. Едно сладко. То е умряло, но те са ми казали, че е избягало. И аз имам спомен как бяга, човече. На петия етаж живеехме тогава и аз имам спомен как избягва през входната врата. С баба ми си говорехме преди години и тя чак тогава ми каза, че са ме излъгали. Иначе непрекъснато ме преследват някакви животни – прибирам се вкъщи в София от морето и намирам молци. Избих ги, няма нищо вече. Излизам с Орлин на площадката, отвсякъде обрасло – всички се оплакват от кърлежи. После като се прибрах обратно на морето в хотелската стая – мравки. Егати – само с някакви насекоми ли ще се занимавам!

Първата ти роля?

В театъра първата ми беше в „Тирамису“ – 

играх набожна девственица. 

Тя се моли на сцената на колене. На репетицията си пробих крака точно под коляното на един пирон. Шурна кръв зверски, ходих да ме шият и една седмица играх с тоя крак. Имам белег – белязана съм от сцената. 

А телевизионният ти дебют?

Първата ми роля беше в „Стъклен дом“. Играех манекенка, 16-годишна, която съблазнява героя на Георги Кадурин. По прашки – трябваше да се съблека. Само отзад ме снимаха. Кадурин ме гледаше. После ми каза, че все едно вижда дъщеря си, защото съм била прекалено малка. 

Правиш ли собствен рисърч за ролите си?

Във филма „Виолета, Жоро и аз“ бях на 22 и трябваше да играя проститутка. Беше по реална история. 

Аз ходих на „Христо Ботев“ да си говоря с проститутките. Бях с един приятел от училище, Стаско. Най-обикновен разговор – „Здрасти, какво правиш?“, „Колко е часът?“. Питах ги да ми дадат телефона си, да го използвам да си извикам такси, че моят няма батерия. Исках да видя как говорят. Те бяха супер нормални, все едно нищо. Даже усмихнати, готини. Бяха високи, по-едри, с големи гърди, хубави жени. После моят приятел твърдеше, че съм говорила с травестити. Оттогава не съм си правила рисърч за роли.

Играла си в документален спектакъл, създаден по вербатим техника. Какво беше усещането?

„Закачане“ на Неда Соколовска. Ами трябва да превключиш, защото не се иска да научаваш нищо наизуст – по-скоро да го повториш едно към едно, както го чуеш на момента. Дори е по-добре да не го научаваш. Ти слушаш записа на разговорите на истинските хора по време на представлението и ги повтаряш на сцената.

Странно ли е да снимаш секс сцена?

Оу, фак – да!

Те не са ли „почва сексът“, „свършва сексът“ без да видим „секса“?

Абе какво свършва сексът – оставиха ни пет минути да пъшкаме! В последния филм на Иван Ничев „Можеш ли да убиваш“ бях чисто гола, човек. Чисто гола! Ивайло Драгиев също беше гол и му бяха залепили... обезопасяващи работи. Между другото нищо не се вижда. 

Като снимате секс сцена, всъщност от време на време...

Не! Никога, не! Пък и то има сто човека, не можеш да се отпуснеш. И те спират: „Чакай, застани така! Ей от тука, така ще минеш!“. Не е много забавно. Знаеш ли какво пише под коментарите на трейлъра на „Можеш ли да убиваш“ в YouTube: 

„Ама как така? Християна (жена му) не ти ли се сърди! Как можеш да изневеряваш така!“. 

Всякакви лапешки коментари в стил: „Как можеш да се целуваш с друго момиче!“.

В сериала „Столичани в повече“ играеш гадже на 100 кила. Какво си спомняш от този период?

Той е луд! Поцелувахме се малко на екран. Пак бях гола. Той беше гол. Карах го да ме закрива, за да не се вижда нищо.

Тоест изпълнила си мечтата на сто хиляди фенки – целувала си се със 100 кила?

Да, истински се целувахме. 

Как така истински?

Аз не го спазвам това – за преструването пред камера. Никой не го спазва даже. Истинска целувка си беше. Не ми се говори за това.

Друга тема. Шофираш ли?

Аз не мога да карам колело даже. Качих се като малка, карах известно време сама – 6-7 минути, и разбрах, че не е моето нещо.

Как си почиваш?

Кефя се да съм сред природата. Даже сега мисля да отида на почивка някъде на спокойно, защото ми писна от море. Писна ми от хотел, пълен с хора, и от храна ол инклузив, честно. Отслабнала съм две кила за последния месец!

От корта на екрана: Марина Колева

DJ Cass: Ъпсурт, котки и тишина

Гледа ли новото ни видео?! Виж кои са топ местата за брънч в София