ПРОФЕСИЯ ЗАВЪРШИЛ

Какво се случва след университета, ако не си сред онези решителни хора, които още от детската градина знаят с какво искат да се занимават?

  • 31.12.2013
  • от Ели Цонова

Детска градина, предучилищна, основно училище, гимназия, университет. Уж това е пътят на успеха и се очаква да знаеш най-късно на третата спирка какво искаш да правиш с живота си, а често чувам хора да се оплакват, че дори след университета не знаят накъде да поемат. Естествено има и такива, които гордо прегръщат магистърската диплома в ръка, сякаш сега, когато са завършили, бъдещите работодатели ще се избият, за да ги наемат на безбожно добре платената работа.

Самата аз не бих могла да кажа, че имам ясна представа как трябва да се развие професионалният ми път, но се опитвам да следвам максимата „занимавай се с това, което те прави щастлив“. Щастието обаче не винаги е доходоносно. А и представите ни за това как искаме да живеем обикновено се различават от действителността. Не защото не сме положили достатъчно усилия, а защото просто не е възможно да предвидим всички фактори по пътя.

Трябва ли да приемеш всякаква работа, само и само да изкарваш пари или е редно да търсиш нещо, свързано с това, което си учил? Първо дете и после кариера или обратното? Бъдеще в България или в чужбина? Въпросите са много, затова се опитахме да обобщим едни от най-често срещаните сценарии и техните плюсове и минуси.

 

ВЕЧНИЯТ СТУДЕНТ

емиграция, висше образование

Има хора, които просто решават да запишат второ висше, защото не се чувстват готови да започнат истинския живот. Ясно е, че по време на следването имаш повече свободно време, по-малко удръжки от заплатата и повече купони, но когато чукнеш тридесетте вече не е много окей да си студент. Рано или късно ще трябва да се изправиш пред отговорностите на живота, независимо колко е досадно да изплащаш жилищен кредит или да ставаш всяка сутрин в 7. В краен случай винаги можеш да станеш стажант някъде – хем се води, че трупаш така търсения от работодателите опит, хем си на по-лежерни работни условия (и двете зависят от това къде стажуваш).

 

PRETTY WOMAN

емиграция, висше образование

Ако си мацка и не изглеждаш непременно зле, можеш да се пробваш да си намериш богат мъж. Важното е да си наясно с това колко много работа те чака, ако искаш да му задържиш вниманието за повече от една седмица. Може и да си гледала как Ричард Гиър носи Джулия Робъртс на ръце, а тя по цял ден се радва като малко дете на лукса, в който се е озовала, но от теб се очаква много повече. Перфектната визия е задължителна. За да я постигнеш, ще ти се наложи ежедневно да се потиш във фитнеса, да ходиш на маникюр, педикюр, фризьор и козметичка поне два пъти в седмицата и не е зле да приемеш, че никога повече няма да можеш да ядеш нормално, ако искаш да си запазиш анорексичната фигура, която е неизменна предпоставка за професията на елитната проститутка, евфемистично наричана „гадже на мутра“. Приготви се психически, че ще ставаш майка на сравнително ранна възраст, защото тези среди почитат наследниците като в италианската мафия, а и не се знае кога ще бъдат свалени от трона. Как знаеш, че бъдещето ти с него е сигурно? Когато сте оцелели след поне един атентат срещу него и той не те е застрелял в параноичен изблик на мнителност. Ако всичко това ти се струва приемливо, то тогава нищо не пречи на кариерата ти на богата съпруга, която задължително се занимава с нещо артистично в свободното си време, като например собствена линия дрехи или бижута.

 

ЦАР МИДАС

емиграция, висше образование

 

Винаги има вариант да започнеш собствен бизнес и за няколко години да го развиеш толкова добре, че да излезеш в ранна пенсия. Но нека бъдем реалисти за момент. Първо ще ти е нужен страхотен нюх, с който да откриеш пазарна ниша, желязна концепция за продукт или услуга и огромна доза късмет и лудост, за да реализираш визиите си. Обаче не бъркай лудостта да отвориш собствен ресторант, защото си уникално добър готвач, с лудостта да се провъзгласиш за художник, само защото в училище си имал шестица по рисуване. Освен готовност да рискуваш, ще ти трябва и реализъм, за да прецениш дали наистина имаш нужния талант.

Да си предприемач значи да си дисциплиниран, абсолютно убеден в идеите си и на сто процента отдаден на работата. За разлика от други професии, тук нямаш регламентирано работно време от 9 до 6, защото знаеш, че конкуренцията не спи, затова и ти по цели нощи будуваш, изготвяйки бизнес планове, презентации и други чудесии, които ще утвърдят марката ти. Важното е винаги да си нащрек за това какво се случва в твоя бранш и да си готов да откликнеш на всяко едно ново обстоятелство. Както и никога не е излишно да си дете на богати родители, за да нямаш финансови затруднения относно начален капитал.

 

КАНДИДАТ ЗА MIDLIFE CRISIS

емиграция, висше образование

Да приемем за момент, че си завършил нещо, което не мразиш напълно, директно си си намерил работа и противно на нестабилния работен пазар, запазиш работното си място в продължение на 15-20 години. Ако от самото начало работата ти е била просто окей, без непременно да ти доставя някакво удовлетворение, има значителен брой обстоятелства, които те дразнят, но не толкова много, че активно да предприемеш нещо срещу тях и си попаднал в рутината да делиш времето си между офиса и битовизми вкъщи, то тогава ще настъпи ден, в който ще се пречупиш, сломен от факта, че си пропилял живота си. Важното е, ако това се случи, да не изпадаш в паника, а да помислиш какво би могъл да промениш, за да си наваксаш за изгубеното време. Никога не е късно да поемеш в различна посока, нужно е само да го искаш.

 

ДО ЕВРОПА И НАЗАД

емиграция, висше образование

Закърмени сме с идеята, че трябва да напуснем България по възможно най-бързия начин, ако искаме да постигнем нещо. Това емигрантско поведение се е закоренило като един много упорит магарешки трън във философията на страната ни, а ние вместо да го отскубнем, го обгрижваме като някое ценно цвете, което расте и става по-голямо с всяка изминала година. Още от малки ни карат да учим чужди езици, а понеже е абсурдно да ги научим както трябва в училище, половината ни детство минава в посещение на курсове по английски, немски, френски или испански. И всичко това само с една едничка цел – да можем да напуснем страната.

В България нали все си мислим, че на другите им е по-хубаво, значи задължително ще ни е по-добре в чужбина. Истината е, че зависи единствено от теб самия дали ще се чувстваш добре някъде или не. Не може от сутрин до вечер да се тръшкаш колко ти е скапан животът и да очакваш нещо да се промени. Дори и на Малдивите ще трябва сериозно да се скъсваш от работа, за да имаш някакъв шанс за добър живот.

Емиграцията никога не е била универсално решение за проблемите. Ако си смотан в България, най-вероятно ще си останеш смотан и в Америка. Амбицията му е майката, а с нея можеш съвсем спокойно да постигнеш велики неща и в България. Затова преди и ти да решиш да си опиташ късмета в чужбина, само защото не ти хрумва по-добра алтернатива с какво да се занимаваш след университета, замисли се дали наистина имаш невероятни качества, с които драстично да се отличиш от други амбициозни чужденци, или си просто поредният емигрант, който ще мие тоалетните в Мак Доналдс.

С или без висше образование, въпрос на характер е да откриеш с какво искаш да се занимаваш. Няма кой да ти го каже вместо теб, трябва сам да усетиш какво те влече и какво очакваш от живота. Няма рецепта за щастие, която да ти гарантира успех, но докато не опиташ различни неща, няма как да разбереш кое е твоето призвание. Каквото и да избереш, хвърли един поглед на статията ни за емиграцията, която би могла да ти помогне в решението дали да се развиваш в България или зад граница.