Стефан Вълдобрев: Един живот не е живян, щом не си треперил за някого
Преди големия концерт в НДК на 11 Май преслушваме всички си любими парчета
Явор Веселинов, Георги Палейков
Установихме, че има песни, които ни карат да настръхваме – спомени и носталгия по летни морски романтики, душевни терзания, търсейки фундаменталните истини или просто тръпката от любимото представление в театъра. Ще те разходим из любимите парчета в компанията на главния виновник за съществуването им – Стефан Вълдобрев.
„Един живот не е живян,
щом не си треперил за някого“
Ти треперил ли си за някого и беше ли завинаги?
Тази фраза е една от любимите ми.
Когато стигна до нея, пеейки „Фойерверк“, чувствам, че започва момент, в който произнасям нещо истински важно, нещо, което и самият аз съм преживял.
Песента е за това, как двама души тръгват боси на дълъг път, как ще бъдат като слънце и слънчоглед, как винаги ще треперят един за друг и любовта им ще бъде океан, който заедно ще преплуват. Напоследък много брачни двойки я пускат или ме канят да я изпълня на живо като първи сватбен танц – изключително вдъхновяващо е.
Накъде вървиш, когато няма път или пътека?
Следвам интуицията си, тя да ме води. Винаги съм се доверявал много на нея. Досега не ме е подвеждала.
Накъде „бяга“ светът и успяваш ли да го караш по-полека?
Светът върви напред, развива се и се усъвършенства, както винаги, само че никога не го е правил с толкова шеметна скорост. Мисля, че е нужна равномерност. Казвам го постоянно и на себе си, понеже аз не съм способен на такава – обикновено съм или в задъхано състояние, или в пълен дзен.
Чакаш ли нетърпеливо нещо да се случи и случва ли се често?
Да, ние всички сме така устроени – в нетърпеливо очакване сме на събитие, което да ни зареди емоционално, да ни осмисли. Усещането, че нещо хубаво предстои да се случи, е най-сладката човешка емоция. Има един стих на Алън Гинсбърг, който много харесвам: “Човек не е съществително, а глагол”.
Имаш ли си ветровете, които те събарят, и как се бориш с тях?
Кой ги няма?
Развихрят се, после притихват.
Сърфистите например ги очакват с нетърпение, не се борят с тях, а изпитват удоволствие, учат се как да ги владеят. Други хора ползват ветровете за правене на електричество или мелене на брашно.
Фойерверкът в твоя живот е?
Двата часа, в които съм заедно с публиката – независимо дали е на концерт, театрален спектакъл или в киносалона.
Какви са твоите „осем“ тайни?
Ще споделя само една, останалите ще ги премълча (нали са тайни) – изглеждам активен, а всъщност съм доста ленив, правя всичко в последния възможен момент, когато вече няма мърдане. Еко каза, че терминът от психиатрията, отнасящ се за мен, бил: Last minute person.
Коя е „тя“ и променила ли се е през годините?
Тя е жената, която е до мен от времето на ученическите ми години. Имаме шанса да вървим заедно и да се променяме едновременно. Красиво е.
На какво те научи пътят към „Холивуд“?
На усмивка и самоирония. На справяне със суетите.
Този Май ухае на….
… на лято. На слънце и вода. На Рай, на Бряг с цвят най-зелен, на По-полека, на Към, на Фойерверки, на Тя, на Там ще избягаме, там ще се скрием, на 2.0.0.1, на Холивуд … 🙂
Чакаме те на 11 май, мястото е НДК, Стефан Вълдобрев… и Обичайните заподозрени.
редакторите
