Слънцето е за самотните, дъждът е за влюбените

А прогнозата за времето не е за мен

Един приятел ми беше споделил, че смяната на сезоните му действа много емоционално.

Странно нещо сме хората, като почнем да търсим причинно-следствени връзки за неосъзнатите си въжделения навсякъде другаде, но не и в самите себе си. Вероятно промяната в цветовата тоналност наоколо е способна да накъдри кривата на чувствата, но такава абсолютност като въртележката на годишните времена има и във всеки един от нас.

Просто трябва да я потърсим в правилния ъгъл…

Природата действа колебливо и налудничаво, но все така категорично, когато реши да разрушава. Силно ми напомня на мен, когато съм слънчева и няколко часа по-късно давя чуждото спокойствие в порой от недоволство. (И понякога се гордея с това.)

А винаги най-много съм искала да съм вечно лято. Искам, когато ме има, да ти се живее. Да ти се празнува.

Да ти се съблича.

Лятото презира задръжките и най-безцеремонно ги сваля, скупчва ги на топка и бие най-перфектния сервиз на произволно игрище за плажен тенис.

Дали и колко майсторски ще го върнеш, е въпрос на тренинг, но и поне малко да ти идва отвътре.

Отвътре навън пък се движат онези слънчеви лъчи, с които аз умея да грея. И можеш да ме гледаш колкото искаш. Няма да те заслепявам, но не обещавам, че ще виждаш добре, когато отместиш поглед. И не мога да правя кожата ти да придобива златист оттенък, но пък мога да я правя да настръхва. Така, както капките вода и морския бриз те карат да настръхваш в края на август. Само че ще те гъделичкам повече от капка вода, стичаща се по ключицата ти, и ще издухам като торнадо от главата ти всяка възможна мисъл, докато и плажът напълно се изпразни и останат само танцуващите песъчинки.

Лятото обича да си играе с въображението ти. Аз също.

Но и ти, и аз сме от тези, на които лятото им омръзва. Отегчаваме се лесно и търсим вълнението в промяната. В смяната на сезоните. Не съм сигурна доколко това е личностна характеристика или хронично разстройство. Затова трескаво гоним съвършени дъги и имаме нужда от природни бедствия. Защото няма нищо по-лошо от линеещото въображение и бавното умиране момент по момент.

А и с лято лесно се живее.

Слънцето е за онези, които не могат да се справят със студа. Всъщност няма по-хубаво от това да се стоплиш, след като си измръзнал. Затова ще те вледенявам, а после ще те отпускам като чаша греяно вино през декември. Подарявам ти разнообразие и очаквам същото в замяна. Иначе не можеш да оцелееш в моите сезони.

Тайната е да успееш да накараш някого да минава през трите агрегатни състояния. От кубче лед до пара, измъкваща се между пръстите, а между тях летен порой. И точно там, по средата, ще искаш да останеш. Защото дъждът е пълното съвършенство за всички сетива. Ще вдишваш дълбоко, ще заспиш в блаженство или ще гледаш хипнотизиран с часове. Но нищо не може да се сравни с усещането просто да стоиш под него и да се оставиш да попие напълно в теб.

И тогава ще разбереш защо слънцето е за самотните, дъждът е за влюбените, а аз съм за теб.

Дъжд вали, а в тълпата – ти.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.