Архитектурни находки в София, за които (може би) не подозираш

Например Къщата охлюв в Симеоново, която оглави класацията на strangebuildings.com за най-ексцентрични сгради в света

  • 09.07.2020
  • от Даниел Левенджиев
  • снимки: Етюд-и-те на София

Столицата расте и не старее – само нови и нови блокчета никнат тук и там. Сред цялата тази градска джунгла обаче все така има скрити тайни кътчета, които някак си са успели горе-долу да се опазят от социалните мрежи. Китни ъгълчета, странни паркчета, стрийт арт и изоставени величествени сгради – във всяка точка на картата има забравени съкровища. Само трябва да се сетим за тях или неочаквано да ги открием. Тук сме събрали някои колоритни местенца.

Най-коментираните аспек­ти от градския амбианс на София за съжаление са грозотиите.

Без значение дали е някой черен монолит, кацнал насред „Графа“, или една определена сграда, напомняща за нюйоркския скайлайн, винаги хейтът измества в съзнанието ни любовта. Стотици терабайти се изписаха за „Бидето на главната“ и когато то най-пос­ле засрамено престана да съществува, никой не сложи даже едно „Браво“, ей така, да се знае. Покрай цялата тази заетост с градивна критика и дружески шарж

много често всички забравяме да си говорим за красивите гледки в града ни.

Например Къщата охлюв в Симеоново, която оглави класацията на strangebuildings.com за най-ексцентрични сгради в света. Тази красота е дело на арх. Симеон Симеонов, построена е през 2008, а в случай че ви е убягнало, представлява цветен охлюв като облите ѝ форми са изваяни от полимербетон. Сградата също така е енергийно ефективна, ако трябва да сме точни – 8 пъти повече от типична санирана постройка. Антенките пък служат за гръмоотводи и за лампи през нощта.

Със сигурност много по-впечатляваща постройка от Айфеловата кула на Перник!

Иначе важна част от стрийт луука на София са графитите. За съжаление голяма част са поръчкови, платени по европрограми, в стил кампанията „Алчни за спорт“, вместо чиста пънкария и истинско арт престъпление, както стилът го изисква, но пък има чудесни примери за улична култура. Например гигантският графит с Dr. Mundo от League of Legends върху охладителна кула на ТЕЦ София с автори SMUG и BRUS. Или „Дар Божий“, още познато като „Момичето с хляба“ или „Мацка в носия“, в зависимост кое повече ще ти привлече вниманието. Намира се по „Цар Асен“, близо до НДК, а автор е не друг, а самият Насимо, също работил по „Дядо Добри“ в „Хаджи Димитър“. Иначе споменаване заслужават „Графопост“-ът, момичето на „Ангел Кънчев“ и изобщо всички знайни и незнайни експонати по темата.

Въобще напоследък има толкова много опции за инста­грамене –

ако си падате по небостъргачите, имате бизнес кулите близнаци в жк „Изток“ или тауъра, познат като „Дружбай“ на входа на София. За феновете на дизастър туризма никога не са затваряли врати Царската гара Казичене, Захарната фабрика и Железопътният завод.

За съжаление загубихме такива красиви примери за постапокалиптичен архитектурен брутализъм като ИПК „Родина“ и „Петокрилия седмочленник“ на НДК, но какво да се прави – прогресът иска жертви.

Ако обичате военна техника, в „Гео Милев“ има опция за снимане с истински военни оръдия в „Паметник на загиналите за родината“, както и самолетче, скрито между блоковете до Четвърти километър. Има и един МиГ-17 в центъра на Нови хан, ама чак толкова път за една снимка – дали си струва?

Сред скритите наяве красоти на града са слънчевият часовник на НДК – трябва да знаеш, че е там, за да го видиш, или пък античният амфитеатър под Жълтите павета, за който все забравяме. Във фоайето на втория етаж на Централна гара има светещо пано на име „Колелата на времето“, което е чудесен пример за постмодернизъм с автор проф. д-р Боян Добрев. Дали представителите на местната флора и фауна оценяват въпросното изкуство, това вече е съвсем друг въпрос. 

В тази графа влиза и „Яйцето на щастието“ –

скулптура, напомняща Фаберже, което, ако го докоснеш, се предполага, че ще ти донесе хепинес-мепинес и прочие положителни емоции. Намира се на „Цар Освободител“, не знам, пробвайте. Иначе неподозирана мемораблия за селебрити любителите се крие на ръба на Студентски град, в близост до спортен комплекс „Мир и дружба“ – Стената на българската слава. Там има задължителни за всеки фен артефакти като отпечатъци от крака на Бербатов и парче от микрофона на Мичмана. 

Знаете ли, че има скулптура на Снежанка и седемте джуджета в Горубляне? А такава на Ян Бибиян с дяволчето Фют в градина „Буката“ на булевард „Прага“? Там между другото е разположен и един от най-красивите, известен само на ценителите фонтан в София. И като стана дума за течаща вода: най-добрата минерална вода е в столичния квартал „Княжево“, до сградата на Старата баня. Викат ѝ Царската чешма, защото е била любимата на цар Борис III, а гарантирано помага при неврози, безсъние, главоболие, сърцебиене, преумора и стрес. С други думи – идеална за всички нас.

Красивите места в София нямат край – парк „Възраждане“ до „Зона Б-5“, реставрираният комплекс „Камбаните“, отворена базилика колумбарий, колкото да споменем няколко от нетипичните. В района пък не можем да се наситим на скален феномен Златните мостове, екопътека „Пътека на здравето“ в Банкя, Боянски водопад и далеч по-тривиални, но все так любими локации като язовир „Панчарево“ и Дружбенското езеро. За всички, които ще кажат: „А къде е Водната кула в Лозенец?“, ето, споменаваме и нея. Детски научен център „Музейко“ също е много изтрещяло местенце. Зоопаркът е просто нечовешки. С носталгия си спомняме кораба, акостирал на брега на Младост 3 и барелефа на Джон Ленън. Някои неща просто изчезват, така е. Други пък се появяват непрекъснато. София никога не е същата. Така е то.

Тук можеш да видиш култовите филми с Том Ханкс, които препоръчваме.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.