Парализа на анализа
Проблемът на постоянно обмислящите или кога съзнанието ти се нуждае от пълна упойка
Поглеждам се в огледалото и не си виждам лицето, а голям черен облак от дим. Главата ми е гръмнала. Гледка, която, сигурна съм, всички биха видели в собственото си огледало, ако можеше да отразява и онова, което е отвътре на грима. От другата страна на тренираната усмивка и празния поглед, пълен само ти знаеш с какво.
Така изглеждаш, когато си в онова състояние на прекомерно обмисляне. Което между другото си е диагноза, но понеже тъмните петна под очите от недоспиване или стрес са се превърнали в естествен белег на еволюцията, а други външни проявления почти отсъстват… просто игнорираме важността на проблема.
Защото да отказваш да вдигаш на някого телефона, докато мислено превърташ последния ви разговор многократно, е нормално. Да не можеш да се съсредоточиш върху работата, защото си прекалено разфокусиран от обмислянето на цялата he said/ she said ситуация също си е в реда на нещата и шефовете ти трябва да го разберат. Препрочитането на месинджър разговорите е неразривна част от анализа, като алгоритъмът на прекомерното обмисляне моментално кара мозъка ти да изчислява: причина, мотив, (скрита) цел, следствие на всяка реплика. Твоите реакции също подлежат на дълбоко разнищване, карайки те да преминаваш от състояние на непоклатима гордост и желязно достойнство до пълен срам, разкаяние и тотално безсилие. Всичко това е нормално, казваш си… Отношенията между хората са сложни. Но когато това се повтаря дори когато настройваш на коя програма да си изпереш белите дрехи с малко черно по тях, тогава може би имаш проблем. Тогава имаме проблем…
В един момент започваш да мислиш за мисленето. Ако нещо не е наред, дори когато всичко е наред, знаеш, че си ти. Ти и пушещата ти глава. Разликата между това да си аналитичен човек, който не действа прибързано, и да си постоянно търсещ „куцото в схемата“, е димът и… неизбежният негативизъм. Винаги ще намериш нещо, което има нужда от поправка. Ще те разяжда нуждата да контролираш всичко и всички. Ще се съмняваш.
И ще си с постоянен ръчен багаж, пълен с песимизъм, който не се побира под седалката по пътя към едни успешни взаимоотношения.
Достатъчно голяма стъпка е осъзнаването. Така поне си оставяш вратичката, че невинаги всичко е толкова криво и невинаги другият е толкова сгрешил, през която можеш да избягаш от скофтената комуникация и да се върнеш към мира и спокойствието. И докато и аз, и ти сме такива животни, ще имаме перфектните възможности, които ще разваляме сами.
Наивно търсим в перфектното онова, което не е перфектно, с надеждата, че няма да го намерим. И ако наистина не го намерим, нямаме никакъв проблем да го създадем.
И после питаш къде е щастието? Последно като проверих, го хвърли в тоалетната и пусна водата.
Главата ти знае такива трикове да те подмами, че нещо съществува, че дори и мираж на езеро в пустиня сигурно е по-реален от филмите, които саморежисираш. Не знам защо хората едно време са решили, че търсенето на едър рогат добитък под друг едър рогат добитък е добър начин да илюстрираме прекомерното обмисляне, но… така да е.
Просто спри да търсиш. Ако се гоним, ще се хванем.
Много е лесно на теория, знам. Но ако тази статия ти попадне в момент, в който измъчваш някого с мълчанието си, потвърди, че искаш да затвориш всички табове, защото отиваш да си оправиш проблемите с необмислена прегръдка и непланирано закупена бутилка вино.
