Нещата от живота

Нищо нормално не е нормално

Вероятно аз съм много по-различна от теб. От твоите приятели също. За да бъде изцяло завършен нечий образ, той трябва да съчетава характер, поведение, емоции, добродетели, чувство за хумор и какво ли още не. Преди всичко обаче всъщност са странностите.

 

Всеки от нас носи някакви свои скрити (и не толкова) екстравагантности и именно това прави образа по-цялостен, пълен и истински. Това кара хората, които те обичат, да те обичат още по-силно, въпреки че понякога е възможно да бъдеш наистина дразнещ. Е, все пак представи си какъв кошмар пък щеше да настъпи, ако хората нямаха особености, странни навици, приумици и разни нестандартни щуротии.

Отблъскваща и скучна е идеята всички да бъдем еднакви, перфектни, нормални, рационални, като по учебник.

Не се опитвай да се скриеш от малките демони, които те правят леко странен. Не се притеснявай от своите бръмбари, защото и някои от най-великите умове са имали чудатостите си.

Съществуват твърдения, че Бетовен е пиел по 50 чаши чай на ден. 50! Представяш ли си? Брилянтното перо на Дикенс пък вървяло и с брилянтна екстравагантност. Великият писател винаги държал малък гребен подръка, защото искал косата му във всеки един момент да изглежда перфектно. Агата Кристи така и не си купила бюро. Единственото, от което се нуждаела писателката, било присъствието на муза. Нищо друго нямало значение. Творбите й са създадени на какви ли не места… само не и на бюро. Ричард Рай пък написал почти всичко на пейка в парка в Бруклин. Твърди се, че седял по пейките и в дъждовни дни.

Приказва се, че Матю Макконъхи не минава през въртящи се врати и се страхува от тунели, а Меган Фокс мрази хартията и понякога държи сценариите си с ръкавици.

Със сигурност ти също криеш своите нестандартности и приятелите ти са свикнали с теб. Възможно е, докато си сам вкъщи и вземаш душ, да слагаш ножица наблизо, в случай че „някой“ изскочи отнякъде, в кино или театър сядаш до пътеката, защото иначе се чувстваш некомфортно и някаква тиха клаустрофобия започва да шепти – същата, която те кара да не се качваш в асансьори. Често тайничко проверяваш по няколко пъти дали си заключил вратата, докосваш косата си, когато видиш мъртво животно по пътя, ако забравиш нещо, не се връщаш, защото „носи лош късмет“, не сядаш в заведения с кофти тоалетна, слагаш в чинията си още една пилешка хапка, защото искаш да са осем, а не седем, обичаш да ядеш банани, но ги мразиш в десерт или сок, имаш ирационални страхове, винаги носиш нещо непотребно със себе си „за всеки случай“, обичаш особени неща за сувенири и подаръци, по телефона казваш „хубаво, ‘айде“, но продължаваш да говориш, заобикаляш блока си само от една страна, заговаряш разни непознати, защото ти изглеждат приятни, осмеляваш се да кажеш, че ненавиждаш котки, което шокира познатите ти, и още един куп чудатости…

Не се притеснявай. Слагай в чантата си онова нещо „за всеки случай“, избягвай асансьорите и продължавай да не харесваш котки! Понякога именно леко разхлопаните дъски те правят толкова готин, колкото си! 

Не бъди обикновен до болка.