Разпознаваш ли се?

Човекът, който иска всичко, пътува във влака и не спира да се оглежда. Ту наляво, ту надясно. Надясно – птица в простора – и неусетно усеща мощен порив за свобода. Наляво- селските къщички. Погледът му се спира на малка приветлива стряха и някак си усеща мириса и топлината, лъхащи от огнището; семейния уют, който винаги е липсвал.

Кое е по-истинско? Къде е сърцето му? Редува посоките във влака, както редува и посоките в живота си.

Човекът, който иска всичко, слиза от влака и иска да отиде и на двете партита.

Едното е изискано. Там ще сложи онзи смокинг, който събира прах открай време. А как изглежда с него. Красавец. С класа. Никой не би казал какво работи всъщност. Може да блесне. Откога само това чака. Другото парти може да простее, ама ще има бира на корем. И приятелите от махалата. Едно от онези събирания, където няма нужда да внимава какво говори. Душада ти дойде на място. Невъзможно е да се реши. Ще се отбие и на двете места.

Човекът, който иска всичко, се прибира след събирането късно вечерта със солидно количество алкохол в кръвта, ляга до половинката си и мисли. Време ли е, или не? Бракът е сериозна стъпка. Има хармонична връзка, в която се чувства спокоен. Но главата му е пълна с фантазии от юношеските години за изпепеляваща любов, която така и не изпита. Какво ако най-доброто предстои?

Човекa, който иска всичко, го е страх. Страх го е да не сгреши. Да не избере, а после да съжалява.Никога не взема сто процента и никога не дава сто процента.

От всичко по малко е по-добре от избор, на който да се посвети изцяло.

Защото, ако изборът му се окаже грешен, ще остане без нищо. Човекът, който иска всичко, не знае, че е невъзможно да остане без нищо, тъй като от друго не се нуждае освен от себе си.

Човекът, който иска всичко вярва, че всяко +1 го доближава до съвършенството. Той асоциира живота с видеоигра, в която събира точки. Той смята, че трябва да събере максимума.

Той не знае, че думата Трябва е дума, която не му трябва.

Той не знае, че максимумът максимизира единствено егото и тревогите му. Човекът, който иска всичко, не е щастлив човек.

Човекът, който иска всичко, вече знае диагнозата си. Да искаш всичко е диагноза, а лечението е просто – да избереш. Да платиш високата цена на избора. И да живееш Тук и Сега Със и Въпреки избора си. Но да живееш. Човекът, който иска всичко, най-накрая разбира, че не живее изцяло, защото взема по малко, дава по малко и живее по малко.

А животът от време на време е като да спиш на пресекулки. Нито е сън като сън, нито е живот като живот.

Човекът, който иска всичко, тази нощ не спа. Той плати цената на безсънието и реши.

Човекът, който вчера искаше всичко, днес иска просто да живее за момента. Той вече не иска всичко. И в този момент той разбра, че има всичко.

А ти какво правиш с живота си?