ОНЕЗИ 5 ПЕСНИ, КОИТО НЯМА ДА ЧУЕШ И ТАЗИ ПЕТЪК ВЕЧЕР… А СИ ЗАСЛУЖАВАТ
Иска ни се да чуваме по-яка музика по клубовете, но уви...
Темата едва ли има нужда от Аллах знае колко разяснения и съм 100 про, че хората зад пулта в София и някъде из пограничните райони не искат и да си помислят за варианта как някой чете тая статия изобщо. Те и без това хората с флашки само това чакат, като ръгнат на парти.
Та затова – уважаеми go guide-ри и вие скъпи съселяни, моля ви, четете между редовете… Все пак и аз чат-пат си позволявам да пущам парчета извън гарсоньерката си, отказвайки двайсетолевки на налитащата с тупаници от любов тълпа…
И все пак някак си звучи стряскащо в най-добрите клубове за парти музика да слушаме всяка седмица едни и същи тракове. Ама в една и съща подредба, в един и същи час… (аз бих залагал нонстоп кое след кое ще е – колко суха пара мож’ напра’иш брааат). И то май невинаги младежите и девойките зад дековете са отговорни за това.
Защо например вместо всеки петък около Гладстон или творението на другарката Живкова да чуваме Rudimental с ‘Waiting All Night’, някой не се осмели да завърти Sigma и ‘Nobody To Love’ или някое от последните две на Netsky?
Или пък, абе някой чувал ли е за някъв пич от Калефорнията, бе чувйек! Един такъв с плитки, майна, страшно лице… Некви Грамита-мамита, доста вървйежьен бил там при местните малки котета.
А да не говорим за оня еднополовия (благодаря ви, господин премиер-министър за чудесната дефиниция) Сам Смит…
Да, все пак пò ти е пивко и балканската ти душа пò игра, като залупа нещо средно между любимия трак на Чингиз хан и Страхил войвода. Иде ти ей така да останеш по достойнство, пред невярващите заптии и да си поръчаш още една голяма мастика. Идилия…
Докато масово недоволстваме от форматираните музикални медии – радио, телевизии, сайтове и прочие, то оказва се, че май-май в клубния ни хайлайф положението не е много по-различно. Ама с тая разлика, че като си тръгнеш в 5 от пастетните фабрики, съществува голям шанс да се прибереш за Студентски – пиян на дърво, чувствайки се като в одеждите на Краля на Ню Йорк.
“Диджейчито, музика…”
Христоматиен пример – знаете ли, че Pharrell Williams продуцира и изпълнява и други песни освен ‘Happy’ или ‘Get Lucky’?! Да бе, честно… И даже има 42 милиона и кусур гледания в YouTube, да не говорим, че този звук стана тема на иновативна музикална платформа. И да, пичове, искаме: Freeedom!!!
Мен ме е срам, че трябва да напомням, че Red Hot Chili Peppers изкараха нов албум миналото лято, който даже вече не е много актуален, ама нейсе. За някои байовци може да си е чистак-бърсак. Предлагам, драги селектори и диджеи, всеки път когато някой ви каже: “Ще е яко да пуснеш ‘Otherside’ на Red Hot, ти да върнеш: “Огледай се, 2017-а е ”
Предното с 22 милиона гледания, само отбелязвам и продължавам нататък. Малко танци, с едно позабравено парче, но според мен не и от публиката. Ей така, за разнообразие, една Барбара Стрейзънд. Признавам, признавам, клише е… (78 милиона вюта).
Дотук 142 милиона, сметай колко пропуснати ползи… Както и да ги мериш в шотове, 3-левки, наливни халби, лоялни трезвеници… Да продължим нататък… Момчето се казва Zayn Malik, бивш кадър на о, неееее One Direction. Обективно – в топ 3 на най-продаваните артисти за 2016-а дотук. Води със себе си още 9 милиона, без официален клип на новия си супер сингъл ‘Like I Would’.
Ок, за десерт, това парче го знае всеки читател на Go Guide. Бих се радвал да е така…
Надявам се хората от клубовете, които аз уважавам,да приемат предложенията ми с нужния хумор и, разбира се, с вещата си преценка. Моля никой да не се засяга, щото и вие, и аз, и публиката заслужаваме повече. Стига накрая сметката да излезе, което си е съвсем в реда на нещата. Все пак не говорим за благотворителност.
Успех на всички и до нови срещи!