Преди да променим света, трябва да си представим друг

Мартина Йорданова за българския павилион във Венеция, различните художествени гласове и изкуството като пространство за възможни бъдеща

0 коментара Сподели:

Снимка: Максимилиан Праматаров

Може ли една изложба да ни накара да си представим различно бъдеще?

„Федерация на минорните практики“, българският павилион на 61-вото Венецианско биенале, отваря точно този разговор. Четири художнички, четири филма и интерактивната игра KAZANA превръщат зрителя в участник. Павилионът остава във Венеция до 22 ноември, а проектът вече срещна публика и в Норвегия. С Мартина Йорданова си говорим за изкуството, което не ни казва как да живеем, а ни подсеща, че можем и по друг начин.

След месеци във Венеция как изглежда „Федерация на минорните практики“ през твоите очи?

Може би най-вълнуващият момент в създаването на едно художествено произведение е срещата му с публиката. След месеци работа можем да се отдръпнем и да наблюдаваме как хората взаимодействат с изложбата. Всеки влиза със собствен опит и чувствителност, открива различни връзки между произведенията и ги прочита през личната си перспектива. Така проектът вече не съществува единствено през нашите намерения, а и през преживяването на посетителите.

Снимка: Матео Копиц

Какво те накара да събереш Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева в една „федерация“?

Изборът ми се основава на дългогодишни наблюдения върху практиките им. В известен смисъл сме израснали творчески и професионално заедно. Това са различни художествени гласове, които не е необходимо да бъдат уеднаквени, за да съществуват заедно. Всяка от художничките подхожда към темите през собствена чувствителност и художествен език. Именно различията между тях правят възможна тази федерация и позволяват да мислим за съвместността отвъд идеята за единомислие.

Коя тема в павилиона предизвиква най-силна реакция?

Може би най-непосредствена е реакцията към Spray and Pray на Венета Андрова, защото всички живеем в дигитална среда и разпознаваме механизмите, които филмът изследва.

Останалите произведения също поставят въпроси,

които са част от ежедневието ни, но често остават незабелязани. Понякога именно малките жестове могат да променят начина, по който гледаме на света.

Снимка: Матео Копиц

Интерактивната игра KAZANA превръща зрителите в участници. Как?

Чрез пет индекса, чиито стойности се променят според изборите на посетителите. Всеки допринася за създаването на постоянно променяща се среда, в която различни представи за бъдещето могат да съществуват едновременно. Не става дума за социологическо изследване, нито за опит да се предвиди какво ще се случи, а за спекулативен експеримент. Искахме павилионът да бъде пространство, което се преобразува чрез присъствието на хората и техните решения.

Какво остава след голямата сцена на Венецианското биенале?

Българският павилион получи много добро отразяване в българските и международните медии. Същевременно не мисля, че подобно участие трябва да се разглежда като крайна точка или като събитие, което само по себе си променя всичко. То е възможност, която изисква последователни усилия, нови проекти и професионални контакти. Значението му ще продължи да се разгръща и след Биеналето.

Проектът достигна и до Бодьо, Норвегия. Какво се случва с изложбата в нов контекст?

Представянето отвъд Полярния кръг беше силно преживяване, с изключително добро приемане. В различна културна среда произведенията

изграждат нови връзки и пораждат други прочити.

Това показва, че изложбата не е затворена в първоначалното си представяне.

Снимка: Матео Копиц

Може ли изкуството действително да променя обществото?

Не бих казала, че то само по себе си може да разреши обществените противоречия. По-скоро създава условия за въпроси, съмнение, критическо мислене и въображение. В павилиона не предлагаме готов модел за бъдещето, а пространство за неговото спекулативно изграждане. Възможността да си представим други начини на живот и отношения между хората е важна първа стъпка към промяната.

Защо да посетим павилиона дори да не се интересуваме от съвременно изкуство?

Защото предлага нещо, от което имаме все по-голяма нужда: да използваме въображението си. Не е необходим специален интерес към изкуството, а

любопитство и готовност да си представим различен свят.

Преди да започнем да променяме реалността, трябва да можем да си представим, че тя би могла да бъде различна.

Българският павилион на Венецианското биенале тръгва на път

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.