Превод и редакция от английски – Кристияна Бурдева
Продължаваме нашата spooky поредица с още една история от Италия, която едва ли ще откриеш в туристическите пътеводители. Този път ще си говорим за жени, които според някои били своеобразни защитнички на нещастните съпруги. Само че методите им били, меко казано, крайни. Защото, както ще разбереш,
в Палермо от XVII век освобождаването от нежелан съпруг можело да се случи и с помощта на едно малко шишенце.
В продължение на векове истории за загадъчни смъртни случаи, тайни сделки и опасни смеси се предавали от уста на уста, докато границата между истината и легендата почти се изгубила. Сицилианската столица дори си спечелила славата на град на отровите, а търговията с „течна смърт“ се превърнала в доходоносно, макар и изключително рисковано занимание. Защото, когато властите разкривали подобна дейност, наказанията били жестоки.
Именно тук започва историята на Джулия Тофана
– сицилианка, чието име се прочува далеч отвъд родния ѝ остров. Тя разпространявала прозрачна отрова без мирис, известна като aqua tofana, която според легендите се превърнала в предпочитано средство за разрешаване на брачни проблеми. Някои я смятали за героиня, други – за безмилостна убийца. А истината, както често се случва с истории отпреди няколко столетия, е доста по-трудна за установяване. Дали клиентките ѝ искали да се освободят от насилник, да наследят богатството на съпруга си, или вече не можели да го понасят? Няма как да знаем със сигурност. Също толкова трудно е да установим дали обвиненията срещу жените, занимавали се с отрови, не са били удобен начин да бъдат премахвани хора, които по една или друга причина пречели на някого. В крайна сметка тези жени били наричани магьосници, вещици, сатанистки и некромантки.
А подобни обвинения в онези времена рядко завършвали добре.
Според някои източници Джулия била дъщеря на Тофания д’Адамо, друга прочута отровителка, която вече била натрупала сериозно състояние в Палермо от продажбата на собствената си смъртоносна смес. Т.нар. вода от Палермо се превърнала в един от най-големите врагове на сицилианските вицекрале. През 30-те години на XVII век властите осъдили на смърт над 40 души, сред които производителки на отрови, техни съучастници и посредници. Домът на Тофания се радвал на доста оживено, макар и дискретно посещение. Именно там се извършвали покупките и продажбите на ценната течност. А преди да започне да я предлага на клиентите си, Тофания вече била изпробвала действието ѝ върху човек от най-близкото си обкръжение –
собствения си съпруг Франческо.
Впоследствие тя била обвинена в отравяне и осъдена на смърт. Екзекуцията ѝ била ужасяваща. Първо откъсвали парчета плът от тялото ѝ с нажежени клещи, след което я върнали в затвора, където била удушена и обесена. Тофания била последната заловена в продължителното разследване срещу цялата мрежа от отровители. При това тя очевидно не изпитвала особено желание да омаловажава ролята си. Напротив, гордо заявила, че била „майсторът“, а не обикновена съучастничка на друга жена, осъдена на смърт няколко месеца по-рано. Става дума за Франческа Раписарди, обезглавена публично на един от площадите в Палермо.
Раписарди също успяла да се наложи като истинска бизнесдама. Името ѝ било добре познато в града, а услугите ѝ се търсели от хора, които искали да се отърват от любовници или неудобни съперници. Основното ѝ средство? „Дяволска отрова, разтворена във вода.“ Третият участник в тази своеобразна търговска империя бил Плачидо ди Марко. Именно той в крайна сметка довел до разкриването на цялата нелегална мрежа.
Подложен на жестоки изтезания от Инквизицията, при които крайниците му били разпъвани в четири различни посоки,
Ди Марко издал името на човека, стоящ начело на операцията – Тофания д’Адамо. Каквато и да била причината Тофания да отрови съпруга си, след първото убийство тя продължила да продава смъртоносната течност и да трупа богатство. Семейният бизнес се развивал толкова добре, че дъщеря ѝ Джулия, а години по-късно и внучката ѝ Джиролама останала в историята като „отровителката от Трастевере“, усвоила тънкостите на този необичаен семеен занаят.
Така изкуството да приготвяш „смърт в бутилка“ се предавало от поколение на поколение, а клиентелата от жени продължавала да расте. За тяхно щастие по онова време съдебната медицина и токсикологичните изследвания все още не съществували в познатия ни днес вид.
След като привлякла прекалено много подозрения в Палермо, Джулия избягала в Рим.
Там бързо намерила начин да продължи дейността си. Богати духовници посещавали приемите ѝ във Вечния град, а един монах аптекар на име Джироламо ди Сант’Аньезе я снабдявал със суровините, необходими за производството на отровата. Като човек с предприемачески нюх Джулия бързо оценила възможностите на арсена. Той се превърнал в една от основните съставки на нейната продукция, с която продължавала да предлага „професионално решение“ на семейни и брачни проблеми. Доста радикално решение, както вече се досещаш.
Бизнесът на Тофана обаче, за разлика от самия Вечен град, не се оказал вечен. През 1659 г. тя била обесена на площад „Кампо де’ Фиори“ в Рим, оставяйки след себе си неизвестен брой жертви. Според някои твърдения те били около 600. Екзекуцията ѝ не била толкова жестока, колкото тази на майка ѝ, но краят бил същият. Джулия остава в историята като една от най-известните отровителки, а името ѝ се появява и в класации на най-жестоките жени в миналото.
Дори руският писател Михаил Булгаков ѝ отрежда място в романа си „Майстора и Маргарита“,
където Коровиев я представя като изключително обаятелна, но опасна дама. В романа той разказва как синьора Тофана се трогвала от съдбата на нещастните съпруги и им продавала малки шишенца със специална вода. Жената изливала течността в супата на мъжа си, след което той изпитвал силна жажда, лягал си и на следващия ден съпругата вече била свободна. Доста зловеща представа за щастлив край.
Името на Тофана се появява дори в историята около смъртта на Волфганг Амадеус Моцарт. Малко преди да почине, композиторът споменал възможността да е бил отровен с aqua tofana. Така се ражда една от най-интригуващите теории за смъртта му. Доказателства, че действително е бил убит с отрова, обаче липсват. Изследвания на негови ръкописи са установили наличие на арсен – една от основните съставки на прочутата течност.
Материал за роман, както би казал някой.
Лесно е да си представим тези жени като своеобразни защитнички на съпругите, които търсели спасение от насилието в брака. И със сигурност подобни случаи са съществували. Но историята има и друга, далеч по-жестока страна. Защото независимо от мотивите им, Тофания, Франческа, Джована и Джулия остават свързани с убийства, а зад легендите за женската солидарност стои бизнес, изграден върху човешката смърт.
редакторите
