Яна Бюрер Тавание: „Надеждата е стратегия“
Говорим за кампанията на Fine Acts, която свързва глобалното затопляне и насилието над жени
Има хора, които виждат проблем и го подминават,
даже минават на отсрещния тротоар, за да не се замесват. Има и такива обаче, които носят промяната в себе си и действат. Носят и надеждата, че всъщност тe не са специални „супергерои“ и има искра, която трябва да бъде запалена във всеки. Хората, които стоят зад Fine Acts – глобално креативно студио за социално влияние, са от втория вид. Това лято те създават европейската кампания HEAT, която използва изкуството и творческите намеси, за да покаже как екстремната жега може да увеличи риска от насилието над жени. Каква е връзката, колко важна е осведомеността по темата и как се постига истинска промяна? За всичко това си говорим с Яна Бюрер Тавание – съоснователя и изпълнителен директор на Fine Acts.
– Кампанията изследва две изключително важни теми в съвременното ни общество – глобалното затопляне и насилието. Защо според вас връзката между двете все още не получава достатъчно гласност?
– Може би защото сме свикнали да мислим за климатичните промени най-вече през видимите им последици – пожари, наводнения, суши, екстремни температури. Много по-рядко говорим за това как климатът влияе върху човешките отношения, сигурността и ежедневието ни. А данните показват именно такава връзка:
периодите на екстремна жега се свързват с повишен риск от насилие над жени, особено от интимен партньор.
Важно е да кажем ясно – жегата не причинява насилие и никога не го оправдава. Но тя може да усили вече съществуващи рискови фактори и напрежения. Именно затова това лято стартирахме HEAT („Жега“) – европейска кампания на Fine Acts, с която искаме да направим тази все още слабо позната връзка видима по начини, които трудно могат да бъдат подминати. Заедно с водещи творчески агенции създадохме различни намеси там, където хората вече срещат темата за жегата: в Словения влязохме директно в медийното отразяване на горещата вълна; във Великобритания преобърнахме познатото „усеща се като“ от прогнозата за времето; в България заимствахме визуалния език на лъскавите летни реклами и го преобърнахме в предупреждение за насилието, в Унгария превзехме една от най-гледаните онлайн камери за времето. Паралелно с това изведохме визията на кампанията на улиците на Берлин, Париж и Мадрид, а активисти и местни организации я пренесоха в още над 10 европейски държави.
Идеята зад всички тези различни намеси е една: когато предупреждаваме хората за рисковете от екстремната жега, безопасността на жените също трябва да бъде част от разговора.
– За да обясните подробностите около тревожната тенденция в кампанията, използвате термина „климатичен стрес“. Какво означава това?
– Климатичният стрес е натискът, който екстремните климатични условия оказват не само върху природата и инфраструктурата, но и върху хората – физически, психологически, социални и икономически. При екстремна жега например спим по-лошо, ставаме по-раздразнителни, по-трудно регулираме емоциите си. Към това могат да се добавят изолация, повече време, прекарано заедно в затворени пространства, по-труден достъп до подкрепа. При отношения, в които вече има контрол и насилие, този допълнителен стрес може да повиши риска те да ескалират. Но това разграничение е много важно за нас: климатичният стрес е рисков фактор, не оправдание. Отговорността за насилието винаги е на извършителя.
– Изследването се съсредоточава върху насилието над жени, но може ли да се предположи подобна връзка за насилието като цяло?
– Да, има изследвания, които свързват високите температури с различни форми на междуличностно насилие. Но за нас беше важно да поставим специален фокус върху жените, защото тук се пресичат два огромни проблема – климатичните промени и вече съществуващото неравенство и насилие, основано на пола.
– Каква е ролята на изкуството в кампанията?
– За нас във Fine Acts изкуството не е просто илюстрация на даден проблем. То е начин да накараш човек да спре, да почувства нещо и да види позната тема от напълно различен ъгъл. Климатичните промени и насилието са теми, за които хората често чуват през някакви числа, неразбираеми статистики и апокалиптични новини. Всичко това е необходимо, но
понякога огромният обем информация води и до дистанция или безсилие.
Изкуството може да пробие тази дистанция – да превърне абстрактната статистика в нещо, което разпознаваме като част от човешкия живот. Това е в основата и на работата на Fine Acts по целия свят: използваме изкуство, творчество и креативна игра не просто за да привлечем внимание, а за да превърнем вниманието в разбиране, а разбирането – в действие.
– В сайта на кампанията има практични съвети и идеи как да помогнем, ако станем преки или непреки свидетели на насилие. Бихте ли споделили някои от тях и тук?
– Един от най-простите съвети е: ако чуете нещо тревожно от съседен дом, не го подминавайте автоматично като „тяхна си работа“. Ако ситуацията не изисква незабавна намеса на полицията и е безопасно за вас, можете да позвъните на вратата под някакъв обикновен претекст (например: „Нямам ток вкъщи, вие имате ли?“ или „Може ли една чаша захар?“).
Една малка намеса може да прекъсне момент на ескалация и дори да спаси живот.
При непосредствена опасност, разбира се, трябва да се потърси спешна помощ на 112. В България има и национална телефонна линия за хора, пострадали от насилие – 0800 1 8676, която е безплатна, анонимна и денонощна. И може би най-важното е да не оставаме безразлични. Не е нужно да сме специалисти, за да забележим, да повярваме на човек, който споделя с нас, да го насочим към помощ или просто да покажем, че не е сам.
– Как информираността за случващото се може да допринесе и помогне?
– Информираността сама по себе си не решава проблема, но променя това, което сме способни да видим – а оттам и начина, по който реагираме. Ако знаем, че при екстремни горещини рискът може да нараства, социалните услуги, кризисните центрове, институциите и общностите могат да бъдат по-подготвени. Близки и съседи могат да бъдат по-внимателни. А климатичните политики могат да започнат да отчитат не само температурите и инфраструктурата, но и човешката безопасност. За нас това е и смисълът на кампанията: да вкараме една липсваща връзка в обществения разговор.
Защото трудно можем да се подготвим за риск, който дори не разпознаваме като такъв.
– Ако си представим една прогноза за времето, която обаче не представя климата, а това как влияе той на човешките взаимоотношения, как би изглеждала тя?
– Може би би звучала така: „Днес очакваме 39 градуса. Повишен риск от топлинен удар, пожари – и от ескалация на насилието зад затворени врати“. Това всъщност е една от идеите зад цялата кампания – прогнозата за времето ни предупреждава за огромен брой рискове, но не и за този. А климатът не свършва на прага на дома ни. Той влияе върху телата ни, психиката ни, икономическата ни сигурност и отношенията ни. Може би прогнозата за бъдещето трябва да започне да отчита и това.
– Кампанията в България, създадена съвместно с Much Better, изглежда като лятна реклама. Какъв е отзвукът от нея?
– Точно това беше замисълът на Much Better – първоначално да видиш нещо, което изглежда като съвсем позната, красива лятна реклама: слънце, очила, златна светлина, обещание за безгрижно лято. И чак при втория прочит да разбереш, че „от какво да се пазим в жегите“ всъщност говори за защита от насилие. За нас най-ценното в реакциите е именно този момент на изненада.
Кампанията не крещи отдалеч „това е социална кауза“,
а среща хората в среда, в която изобщо не очакват подобно послание – в търговски центрове и киносалони в цялата страна. Така темата излиза от пространствата, в които обикновено говорим за насилие, и влиза в ежедневието.
– Разкажете ни повече за това каква е мисията на Fine Acts и какво ви кара да продължавате да намирате надежда и смисъл?
– В основата на работата ни стои убеждението, че друг свят е възможен, но първо трябва да можем да си го представим. Затова за нас надеждата не е пасивен оптимизъм и не означава да си затваряме очите за трудните реалности. Напротив –
надеждата е стратегия.
И науката всъщност ни дава много добра рамка за това. Изследванията в психологията разглеждат надеждата не просто като чувство, че „всичко ще бъде наред“, а като съчетание от две неща: способността да виждаме възможни пътища към промяната и усещането, че можем да действаме по тях. С други думи, надеждата има много повече общо с действието, отколкото с оптимизма. Точно така я разбираме и във Fine Acts. Да назоваваш проблемите такива, каквито са, но едновременно с това да създаваш алтернативи; да експериментираш, да обединяваш хора и да отваряш нови възможности за действие. Особено когато проблемите изглеждат огромни, надеждата ни помага да преминем от „Нищо не може да се направи“ към много по-важния въпрос: „Какво правим?“. И може би точно това ни движи: виждаме отново и отново как една идея, един образ или една неочаквана творческа намеса може да отвори разговор там, където преди е имало мълчание. А промяната много често започва именно така.
За сладкото и соленото в живота с Димитър Иванов – Капитана
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
