Асен Пейков, който е повече от Рим, отколкото от България

Прочети историята на българина, чията скулптура на Да Винчи те посреща в Рим

За пръв път чух името на Асен Пейков преди 10 години, докато бях в Рим

и видях надписа „Ларго Асен Пейков“ пред себе си. Макар и да възкликнах с гордост, в продължение на дълги години тънех в невежество и си мислех, че става дума за друг голям българин – Асен Йорданов. Добре че остарях, та да ми дойде акълът и да разбера, че има повече от един велик българин с името Асен, който е получил световно признание за делото си. Те всъщност са цели двама. Никога не се знае, стискам палци Асен Митков от „Левски“ да е третият. Асен Пейков е роден на 28 юни 1908 г. в София. След поредица от семейни трагедии – загубата на майка му, а по-късно и на баща му – той прекарва младостта си в Севлиево, Варна и Созопол. Именно в Созопол открива влечението си към скулптурата. Завършва Държавната художествена академия в София със златен медал. През 1938 г. напуска България и се установява в Италия. Там доста бързо успява да се адаптира към местния живот и общество и неговото ателие на легендарната бохемска улица Via Margutta в Рим се превръща в притегателен център за художници, артисти и интелектуалци.

Неговото най-разпознаваемо дело е величествената 9-метрова бронзова статуя на Леонардо да Винчи, която посреща и изпраща милиони пътници на входа на международното летище „Фиумичино“ в Рим. Монументът е открит през 1960 г. след спечелен конкурс в конкуренция с хиляди творци.

Любопитен факт е, че в статуята авторът е скрил малка капсула на времето.

В продължение на 46 години никой не подозира какво крие монументът. През май 2006 г. започва мащабна реставрация на статуята. По време на почистването работниците забелязват нещо необичайно, което се оказва именно капсулата. Връзката между между автора и произведението е толкова голяма, че ако напишете Асен Пейков в интернет, първо излизат снимки на статуята на Да Винчи и чак тогава снимка на автора ѝ.

Въпреки огромния си успех в чужбина Пейков копнее за признание у дома. През 1969 г. той се завръща в България, за да участва в конкурса за грандиозен паметник на хан Аспарух. Проектът му обаче получава само поощрителна награда и остава нереализиран, което носи голямо разочарование на скулптора. Никой не е пророк в собствената си страна, дори и скулпторът на Да Винчи. За да разберем още по-ясно разочарованието на Асен Пейков от неуспеха му в собствената му родина, трябва да се върнем обратно към годините на детството му, което той прекарва не особено леко. Асен остава без майка на 6 години, а на 16 години губи и баща си.

Останал кръгъл сирак, той бяга на морето, където започва работа като рибар, за да се прехранва.

Както сами виждате, поради неособено щастливото си време тук Асен няма защо да държи да се завърне в България. За него тук има лоши спомени, да не говорим и че не е особено желан по политическа линия. Той няма нужда от признание в родината си, защото него го признава целият свят. Позират му папата и София Лорен, построява скулптура на Да Винчи, която да посреща всеки гост на Вечния град. Той е повече италианец и от самите италианци. Защо му е важно да направи и паметник на Аспарух? Определено носталгията е изиграла голяма роля. Все пак той се завръща със специално разрешение, макар да е бил със статут на „невъзвращенец“. Освен това в родината се подготвя мащабен проект „1300 години България“, което звучи престижно. За Пейков това е бил уникален шанс за остави своя професионален отпечатък върху родината си. За добро или за лошо не успява. Успява да покори единствено Вечния град.

Скулпторът на Вечния град строи хубаво и в полето на вечната любов. Любовта на живота му е маркиза Емилия Боканегра. Двамата се запознават и събират през 1942–1944 г. в Рим. По това време тя е омъжена за маркиз Джулио ди Сант’Анджело. Тъй като в тогавашна католическа Италия разводът е бил абсолютно забранен със закон, двамата живеят на семейни начала в продължение на десетилетия. Звучи идилично и наивно, но

тя напуска законния си съпруг, за да сподели живота си с бедния тогава български емигрант.

Едва след като Емилия успява да издейства официално анулиране на първия си брак, двамата с Асен Пейков сключват официален брак. Тя приема неговата фамилия и остава с него до последната му минута през 1973 г. Асен Пейков има син Родолфо, който избира поприще далеч от изкуството, посвещавайки живота си на борбата с международната престъпност. Родолфо е роден от кратка връзка на Асен Пейков с друга римска благородничка, чието име остава извън публичните архиви. Асен Пейков умира на 25 септември 1973 г. в Рим, без да се завърне никога повече в България. Колко тъжно. Може би авторите на изложбата са прави. Той наистина е Асен Пейков от Рим.

Българинът Теодор Ушев в музея на Джордж Лукас

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.