Chance the Rapper и Richard Ashcroft

Музикалната история продължава да се пише и в наши дни. Изкуството и начините, по които то достига до публиката по света, се променя с едно кликване, с един скрол. Олд скул идеите се трансформират, преобличат и вълнуват. Експериментите се окуражават, стиловото разнообразие присъства като аксиома на успеха, но не и за сметка на качеството.

Вкусът на феновете е налице – все пак те винаги оценяват артистите подобаващо или не съвсем. 
Тази седмица ще ви срещнем с двама от тях: поета от 90-те Ричард Ашкрофт и стихоплетеца революционер Ченсълър Бенет. И двамата имат какво да ни разкажат…

Признавам си – само допреди пет дни тотално бях изключил за присъствието на музикалната сцена на хип хоп изпълнителя и продуцент от Чикаго, Илинойс – Ченсълър Бенет aka Chance the Rapper.

През 2015-а останах впечатлен от идеите, представени в дългосвирещия запис Surf на щатската формация The Social Experiment & Donnie Trumpet. Проект, към който няма как да останеш безразличен не само заради въздигащите инструментали, но и благодарение на вокалите, лириките и грува на един младеж от Града на ветровете.

През октомври подочух за нов сингъл на Рапъра със заглавие Angels, изслушах го, изкефих се, но след Нова година бях завладян последователно от  Anderson. Paak, Rihanna, Kendrick Lamar и Kanye West и техните убийствени актуални проекти.

Да, на Кание бая му бях набрал и по-лошото за него беше, че стотици хиляди по света откровено му се ядосаха. Причини да искаш: промени минимум 3 пъти заглавието на албума, скъса се да публикува фалшиви плейлисти, отлагаше и отлагаше издаването на тавата като Кличко мач срещу Пулев…

Нo The Life of Pablo на Уест шашна и най-солидните скептици. И като се поразровиш из кредитите на „житието на светеца“, няма как да не ти направи впечатление фактът – Chance the Rapper – копродуцент на 5 трака. Нещо повече: 23-годишният чикагски талант успява да убеди Yeezy да остави парчето Waves дори с цената на поредното отлагане на рилийза.
Сами разбирате – иде реч за неслучаен артист. И третият mixtape на Chancelor Bennett e доказателството на тази теорема.

На 12 май само и единствено на платформата Apple Music изплува бижуто Coloring Book. 14 трака, изпипани до съвършенство и показващи бъдещето на хип хопа: обръщане към корените на афроамериканската музика и нейните ритмика, текстура и атмосфера, но с безценната помощ на технологиите.

Второто в плейлистата – парчето No Problem с гостите Lil Wayne и 2 Chainz, носи потенциала на зверска хитачка. Още по-якото: точно тук продуцентът от Чикаго заявява позицията си към големите комерсиални лейбъли.

Рефренът: If one more label try to stop me / It's gon' be some dreadhead niggas in ya lobby си звучи като последно предупреждение към наглите костюмари от индустрията.

(В интервюто си за Zane Lowe и радиото Beats 1 рапъръте категоричен: “Не разбирам защо изкуството трябва да се контролира от хора, които не могат да прочетат и една нота!”.)

Философията на Chance the Rapper да пусне Книжката си за оцветяване за свободно слушане, без да издаде нито едно физическо копие и съответно да бъде абсолютно независим артист, му отреди място в историята. Да, това е факт и изобщо не преувеличавам.

Coloring Book е първият изцяло базиран на стрийминг услугите албум в историята, който попада в  Billboard 200.

Музикантът от Чикаго с усмивка споделя, че хищните акули от музикалната индустрия на няколко пъти са опитвали да спрат излизането на студийния му продукт. В крайна сметка мачът е спечелен и Chance  финтира системата, дори и американската, с ясното послание:

I don't make songs for free, I make 'em for freedom/ Don't believe in kings, believe in the Kingdom.

Строфата краси 5-ия трак Blessings с разтапящия вокал на Jamila Woods – поетеса, композитор и изпълнител от Чикаго, представен грандиозно на живо и в шоуто на Джими Фелън:

Coloring Book е един от най-силните рап албуми на 2016-а, доближаващ се максимално до класата на класиката To Pimp A Butterfly (2015) на Кендрик Ламар. А Chance the Rapper е само на 23 години. Това се казва вдъхновяващ поет с бъдеще!

Приятно слушане:

ЧУЙ ВСИЧКО ТУК

ФРОНТМЕНЪТ НА THE VERVE – БРИТ ИКОНАТА РИЧАРД АШКРОФТ НА 20 МАЙ ОФИЦИАЛНО ПРЕДСТАВИ THESE PEOPLE.

5-ият самостоятелен албум на изпълнителя отлично ни припомня колко добре звучи гласът на Ричард на фона на прецизна оркестрация и типичната за Албиона меланхолия. Но за съжаление дотук.

Великите текстове към композициите Lucky Man, Bittersweet Symphony, The Drugs Don’t Work, Rather Be отстъпват място на строфи като: So hold on, hold on, hold on, hold on/You know there ain’t a lot time, but I know that we can make it!

В откриващото Hold On британецът се опитва да повдигне актуалните теми за бежанската криза, войната в Сирия или американските изборни абсурди, но някак си не му се получава. За мен лично силата на The Verve и техния фронтмен винаги е била в личните текстове, които те водят и към твои преживявания. За мира по света и благоденствието в Африка един Боно засега ми се струва достатъчен.

Мелодиите с малки изключения не успяват да грабнат вниманието и тези 51 минути дори звучат някак скучно и монотонно – като лоша песен, която си спомняш от тийнейджърските години. Е, прокрадва се микроскопична част от класата на фронтмена на The Verve във видеосинглите This Is How It Feels иHold On, както и в закриващото Songs of Experience, но слушателят остава с усещането, че явно не само Манчестър Юнайтед, Лиъм Галахър иСър Пол Маккартни изживяват труден период. 

Все пак опитайте:

И за следващата седмица имаме нова музика, която да ви представим. Вярваме, че и вие ще сте готови да я чуете.

МЕЖДУВРЕМЕННО ВИЖ КАКВИ МУЗИКАЛНИ ФЕСТИВАЛИ ТЕ ЧАКАТ ТОВА ЛЯТО