Етна – великолепната и страховита красавица на писатели и поети през вековете

Разхождаме те през митовете, историите и легендите, родени в сянката на вулкана

Редакция и превод от английски: Кристияна Бурдева

Най-високият вулкан в Европа,

Етна преминава през внезапни периоди на активност, но никога не е изгасвала напълно. Заради постоянните си изригвания тя не остава незабелязана от историците, разказвачите и хронистите, които през вековете са ѝ се възхищавали, изправяли са се срещу нея, а понякога и са страдали заради нея. Етна винаги е била страховит вулкан, способен едновременно да ни плени с мощта и красотата си. Тя е вдъхновение за писатели и творци от всеки век, дори от всяко хилядолетие и вероятно ще продължи да бъде такова, докато продължаваме да живеем редом с нея – „мирно“. В Одисея на Омир циклопът Полифем хвърля огромни късове лава по Одисей, които, колкото и невероятно да звучи, днес могат да бъдат открити по крайбрежието на Ачи Треца в провинция Катания. Именно в недрата на Етна пък според гръцката митология циклопите изковавали като ковачи мълниите на Зевс за Хефест.

Изглежда, че планината край Катания е избрана и за последния етап от живота на гръцкия философ Емпедокъл. Живял около V век пр.н.е., той според преданието, след като изпаднал в немилост, решил да се хвърли в кратера на Етна, тъй като вулканът бил основен обект на неговите изследвания върху природата.

Според легендата единственото, което лавата пощадила, бил един от бронзовите му сандали

– за да остане доказателство за делото на философа. В рамките на един век няколко гръцки хронисти – от Пиндар до Тукидид – описват големи и опасни изригвания, застрашавали Катания. Историята на Етна обаче е и история на закрила – както за гърците, така и за римляните. Боговете я превърнали в могъщ защитник, способен да затвори в себе си Тифон (или Тифоей) – гигант, който бродел из вулканичните земи и който, притиснат под тежестта на планината, не можел да направи нищо друго, освен да изригва мълнии.

При латинските автори Етна също заема специално място. За Вергилий Aetna е родното място на „изоставената Дидона“, ирационалната част, която живее във всеки от нас, но е и каменен затвор за Енцелад – гиганта, разбунтувал се срещу Зевс и окован за наказание под остров Тринакрия. Енцелад крещи от ярост и разтърсва земята в опит да се освободи, докато огромното му тяло гори.

А Овидий?

Горите край вулкана са избраният от римския автор декор за отвличането на Прозерпина от Плутон в Метаморфози. Прескачайки вековете, Етна се превръща в място с неподражаемо очарование за Патрик Брайдън. Шотландският автор посвещава специално внимание на сицилианския вулкан в единствената си книга A Tour Through Sicily and Malta, превърнала се в огромен успех и преиздавана тридесет пъти. В нея той разказва за своето пътуване през 1770 г. Описанието му звучи като разказ за може би най-красивия и въздействащ изгрев, който човек може да види: „Всичко е омагьосващо и ни е трудно да повярваме, че все още сме на Земята“.

Етна е описвана и от европейците, които я превръщат в „задължителна“ спирка по пътешествията си из Средиземноморието – от Ги дьо Мопасан до Йохан Волфганг фон Гьоте. При Джовани Верга горите на Етна отново се появяват в драматичната история на Мария, героинята на Storia di una capinera, първия голям литературен успех на писателя от Катания.

Описанието на този омагьосващ пейзаж обаче влиза в рязък сблъсък с историята на младата жена,

пожертвана от семейството си за живот в манастир. Дори когато разказите са продиктувани от чисто професионален или научен интерес, в тях има място за страст. В случая с Федерико де Роберто, биолог от началото на XX век, лавовият поток от края на XIX век, опустошителен за засегнатото население, поражда категорично емоционални размисли:

„Древни и съвременни поети, писатели от всяка епоха и всяка страна са възпявали и прославяли Етна заради огромната ѝ маса и ужаса на гнева ѝ; малцина са казвали, че тази страховита планина е и една от най-красивите. Плашеща и пленителна, тя не прилича на никоя друга.

Тя не е планина, тя е свят.

Тук са всички климати – от вечната топлина на корените ѝ, потопени в морето на Венера и в реките, някога почитани като богове, до вечния мраз на върховете ѝ.“ И едва ли има по-достоен начин да завършим този разказ – който винаги ще бъде само частичен – за емблематичния сицилиански и европейски вулкан. Източник на вдъхновение, спирка в безброй пътешествия и неразделна част от италианската и чуждестранната литература: всичко подсказва, че пред нас стои наистина митичен вулкан, който има дълбоко значение за средиземноморската и европейската традиция.

С Кабо Верде в сърцето

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.