Славните времена на mp3-ките

Пиратска музика, Ъпсурд и 90-те

Написах „Нема кинти – деба тия mp3-ки!“ в Google, за да съм сигурен, че правилно цитирам „Ъпсурт“

(дълго време си мислех, че в първия куплет на „Втора цедка“ се пее „пролетта дойде“, а то било „пролетта боде“) и ChatGPT ми върна: „Хаха класика!“. Знаех си, че се разбираме добре с него, макар и понякога да ме е ядосвал. Не исках да използвам този груб език, но именно с тази фраза „Ъпсурт“ описва положението с mp3-ките в България преди 20 години. За нас, тийнейджърите, те значеха достъп до музика, без да плащаме нищо, и безкрайни часове слушане на любимите ни групи и изпълнители. Обратна е била ситуацията от гледна точка на музикантите от тази епоха, те вероятно гледат на това като на безброй пропуснати ползи.

Макар да съм съвременник на събитията, ще те разочаровам, но не съм гледал всяка вечер новините през юли 1995 г. с надеждата най-накрая да кажат, че е открита mp3-ката. По това време все още не бях сигурен какво точно е интернет, не мисля, че бях виждал дори компютър още, в България бяха популярни касетките, а дисковете бяха нечуван лукс. Пряк участник съм обаче в популяризирането на формата в следващите години и впоследствие неговия брак по сметка с пиратските сайтове, сваляйки стотици и даже хиляди песни на любимите си изпълнители. Става ми носталгично, като се сетя за сайтове като free techno link, free evro net, free data.bg, а оня пич с Rafter databg беше жива легенда.

Някъде там се роди и великото изобретение, което пенсионира уокмените и дискмените и превърна mp3 завинаги в легенда.

Mp3 плейърът беше компактен, побираше се в джоба, лек като перце и единственото необходимо беше да има достатъчно памет и презареждащите батерии ААА да не те предадат. Ах, какви години само бяха! Другият основен герой от онази епоха беше също така и програмката Winamp, която се използваше не само у дома на лично. Тя служеше за пускане на музика и по купони.

Как се е стигнало до създаването на формата? Много лесно!

Чрез цифрово кодиране на MPEG Audio Layer III. За баща на формата се смята Карлхайнц Бранденбург, но той е доста скромен спрямо тези определения и смята себе си за част от екипа, който го е изобретил. Любопитен факт е, че групата Moving Picture Experts Group (MPEG) дават името си на процеса и изходния формат за файл. Въпреки добрите намерения на тези хорица за по-качествено слушане на музика спокойно може да заявим, че той се изражда в неоторизирано разпространение на музика през интернет.

За съжаление в България защитата на авторските права по това време е далеч от перфектна

и както пеят „Ъпсурт“, mp3-ките доведоха до това все повече хора да си свалят нелегално музика, вместо да си купят албума на някой изпълнител. Това беше съвременната форма на пиратство, наследила предишната такава от 90-те, когато по пазарите се продават нелегални пиратски копия на албуми, презаписвани от диск на касета или направо касета на касета. Това създаде на средния българин, за какъвто се смятам и аз, едно твърдо убеждение, че за музиката и изкуството пари не трябва да се дават, щом са така леснодостъпни. 

Свикнахме да не даваме пари за нищо.

И днес, години по-късно, когато същото това поколение си прави акаунти в Spotify, изпитва едно странно чувство, че трябва да се бръкне за месечна такса. Същото е и с Нетфликс и HBO. Големи скръндзи сме. Даже се улавям, че предпочитам да слушам музика в Youtube, защото, макар и с реклами, е безплатна. Така се научихме.

Появата на платформа като Spotify закъсня, трябваше да бъде открита наравно с mp3. Нещо такова беше Napster – онлайн магазинът на Best Buy е изобретен през 1999 година. Tехнологията позволява прехвърлянето на цифрови файлове от твърдия диск на един потребител на друг без оглед на географското им разположение. Аз я помня само като име, не съм я ползвал по обясними причини. Тя беше за крайни случаи, когато си чул яка песен в стар филм или сериал, която намираш по текст в Google, защото още няма Shazam, успяваш да намериш името и изпълнителя, но в пиратските сайтове я няма. Тогава съм мислел да си сваля Napster, признавам си, но някой ме светна да намеря парчето в Youtube и с converter да си го сваля – безплатно, разбира се.

Има и една добра новина в цялата тази джунгла от пиратство.

И тя е, че щом като расте цяло едно младо, технически грамотно и талантливо поколение, щом като Никола Цолов може да е на прага на това да кара във Формула 1, то има шанс и новите млади, тези след нас, да бойкотират пиратството и да са в мир с авторските права в интернет. Тогава и поговорката „Музикант къща не храни“ ще промени смисъла си и много музикантски къщи ще бъдат сити. Връщам си думите за поколението – онзи ден чух две момчета в градския да спорят каква е официалната религия в България и единият държеше на своето, че верният отговор е парламентарна република.

Един класически Антъни Хопкинс с дебютен симфоничен албум

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.