Един класически Антъни Хопкинс с дебютен симфоничен албум

Най-голямото творческо постижение е да останеш верен на себе си и процеса

Само на „скромните“ 88 Сър Антъни Хопкинс направи нещо, което някои хора биха оставили за някой следващ живот.

Издава албум със собствена класическа музика. След десетилетия, в които светът го познаваше като един от най-великите актьори на своето време, той отново се връща към първата си любов и желание. А именно – композирането. Тази негова страна може да не е съвсем позната на повечето хора, но в действителност симфоничната музика е нещо, което той пише в продължение на цели шест десетилетия. Може да звучи почти като по учебник.

Още като дете Хопкинс свири на пиано. Като тийнейджър композира музика за театрални постановки. След това животът го отвежда към киното, сцената, „Мълчанието на агнетата“, „Бащата“, десетки незабравими роли и два „Оскара“. Но между снимачните площадки очевидно музиката никога не е изчезнала. Тя просто е останала леко на заден план, зад кулисите и камерите, докато най-накрая не настъпи нейното време. Любопитното е, че актьорът (и композитор) никога не говори за композирането като за странично хоби. Напротив.

Самият той казва, че музиката е неговото първо желание или мечта

и че някои от произведенията му са се съхранили и живели с него десетилетия наред, чакайки момента, в който да бъдат чути. Ако се вгледаме малко по-отблизо, ще видим, че тази вълнуваща новина разкрива нещо далеч по-прекрасно. Разкрива как точно изглежда животът, когато човек никога не спира да бъде влюбен в това, което прави, и в самия процес на създаване. Има божествен елемент. Тук се появява и една идея, която психологът Михай Чиксентмихайи нарича the state of flow. Най-общо казано, това е състоянието на пълно потапяне в дадена дейност.

Моментът, в който времето губи своето темпо, а пространството своя контур.

Егото се разгражда, „а ваш‘то сърце се разтваря в чиния“ (както се пее в една песен на „Нова генерация“). Единственото, което персистира и съществува, е това, което се случва и прави тук и сега. Чиксентмихайи подчертава, че хората изпадат в този state of flow, когато предизвикателството е достатъчно голямо, за да изисква пълното им внимание, но не толкова трудно, че да ги обезкуражи. Именно тогава мозъкът спира да се разсейва и започва да работи с почти медитативна яснота.

Може би затова големите артисти като Хопкинс никога не изглеждат като хора, които „работят“.

Те просто присъстват изцяло в това, което правят. Самият той често е казвал, че заучава репликите си до такава степен, че по време на снимките вече не мисли за тях. Има го само присъствието; само момента. Едва ли е просто техника на актьорско майсторство. По-скоро изглежда като същата философия, която стои зад този flow.

И отново, може би именно затова новината за музикалния албум на Хопкинс не е история за човек, който започва нещо ново на 88. Тя е

история за човек, който никога не е спирал, и това е важната разлика.

През следващия месец, на 21-ви август, ще може най-накрая да чуем и да се потопим изцяло в класическата персонификация на Антъни Хопкинс и неговите оригинални композиции. Тогава ще бъде пуснат дебютният му албум, който носи заглавието Life is a dream. Песните са изпълнени от венецуелския диригент и цигулар Густаво Дудамел с Philharmonia Orchestra. И за да събудим любопитството още повече, може да чуеш първия сингъл на класическия Антъни Хопкинс – Bracken Road.

Хубавият живот е най-доброто отмъщение

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.