Георги Баев и безкрайното лято, заключено в платно

Има художници, които рисуват морето. Има и такива като Георги Баев

Ако трябва да посочим някого в българската живопис, способен да улови онези безкрайни летни и изгарящи следобеди, в които въздухът се усеща в течно агрегатно състояние, това е художникът маринист Георги Баев.

За него морето не е просто пейзаж, не е просто синьо.

То е солено, ветровито, понякога самотно, но никога прекалено шумно или поканило твърде много досадници отвсякъде. Макар че картините му са изключително абстрактни и с един характерен почерк, те успяват да пресъздадат Южното Черноморие – лодки, мрежи, брегове и хоризонти. Всичко това е разказано в почти музикален ритъм. Роден в Бургас през 1924 г., Георги Баев – известен още с прякора си „Джурлата“ – остава една от най-ярките фигури на живописта през XX век у нас. Печели и престижната Хердерова награда на Виенската академия за изкуства. Неговото творчество може да не отразява бурята в морето, но преминава през няколко драматични моменти, включително пожар в ателието му през 1983 г., когато за съжаление голяма част от картините му изгарят. Но пък тези, които са останали, са достатъчно красноречиви. Ето кои подбрахме и ние, така че все пак да уловим безкрайността на морето в рамка, доколкото е възможно.

1. „Море“

Снимки картини: cavalet.bg

Вече стана ясно, че една от най-разпознаваемите теми в творчеството на Баев е самото море без излишни сюжети, без човешко присъствие, само простор. В „Море“ сините тонове са почти хипнотични, а линията между небе и вода се размива. Картината носи онова усещане за свобода, което идва само когато стоиш на брега в края на деня и чуваш единствено вълните. Ти си сам и твоята стихия стои закотвена.

2. „Мрежи и лодки“

Тук Баев се връща към рибарския живот на Бургас, сякаш отразяващ неговото минало, настояще и вечност. Лодките не изглеждат просто като предмети, а напротив. Те имат почти човешко присъствие и може би, ако се вгледаш достатъчно, маслените контури може да се раздвижат.

3. „Привечер“

В тази картина светлината е главният герой. Баев улавя онзи кратък момент между деня и нощта, когато морето става тъмносиньо, а небето започва да избледнява. Има нещо кинематографично в композицията. Дали ще усетиш тишината?

4. „Бряг“

„Бряг“ е сред заглавията, които Баев рисува многократно в различни вариации. И неслучайно. Брегът при него е граница между реалното и вътрешния свят. Композицията често е минималистична, но цветовете са плътни и емоционални. В тези картини няма конкретно място. Не ти ли приличат повече на спомен за море, отколкото на реален пейзаж…

5. „Пейзаж в синьо“

Ако трябва да опишем Георги Баев само с един цвят, това вероятно би било синьото. В „Пейзаж в синьо“ той използва различни негови нюанси, които варират от почти прозрачни до дълбоки и драматични. Картината е едновременно абстрактна и напълно разпознаваема. Точно в това е силата на Баев. Той не рисува морето такова, каквото е, а такова, каквото остава в спомените. Мозъкът запечатва моментите по-различно от очите.

И така морето и родният пейзаж са превърнати в напълно безвремие.

Години след създаването на тези платна те все още сигурно миришат на сол и лято.

Художниците, които нарисуваха морето като вечност

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.