Нещата от живота

Те го обожаваха, рисуваха и обожествяваха, а ние ти разказваме за майсторите, които нарекоха морето свое сърце

снимка: „Черно море“, Иван Айвазовски

Има нещо в август. Това е месецът, в който тъга и копнеж се смесват по страхотен начин. Точно сега искаме лятото никога да не свършва, усещаме съвършената му зрялост, сладостта от последната хапка, опитваме се да го задържим като обречена любов и го стискаме здраво в шепите си.

То обаче точно като топъл пясък изтича и ние осъзнаваме, че ни остава още съвсем малко.

През този месец се смесват много бушуващи емоции, като вълните, които се блъскат неудържимо – хем не искащи да си отидат, хем устремени навътре към своя дом. Ето защо точно сега решихме да ти разкажем за голямата и единствена любов на август – морето през погледа на тези, които също са влюбени в него по един специфичен начин. Художниците, които са го рисували отдадено, неспирно и с цялото си сърце почти през целия си творчески път, а картините им са запечатали различните му настроения и лица, защото, когато обичаш нещо, е важно да го познаваш добре.

Маринизмът и неговите отдадени гении

Майсторите, създаващи изкуство, които са влюбени в морето, са наречени маринисти. Понятието маринизъм, което се появява в периода от XVII до XIX век, е форма в изобразителното изкуство, която черпи основното си вдъхновение от морето в различните му състояния. Маринизмът, особено морската живопис, е сред основните жанрове по времето на Нидерландския златен век в изобразителното изкуство.

Сред световните имена, които творят в тази насока, е французинът Клод Жозеф Верне, който по поръчка на крал Луи XV рисува серия картини – „Пристанищата на Франция“,

за създаването на които е работил от натура и е съзерцавал стотици часове Ламанша, движението на лодки и кораби край бреговете на Марсилия, Хавър, Довил, Брест, пристанището Трувей-Сюр-Мер и др. Неговите големи платна са закупени за украса на дворци в цяла Европа, а сега могат да бъдат видени в големи европейски музеи.

Други негови събратя по талант и любов към морето са художниците Симон де Влигер, Джоузеф Търнър и Иван Айвазовски, като през 60-годишната си кариера Айвазовски създава около 6000 картини. Повечето изобразяват морето. Той рядко рисува пейзажи без вода. Айвазовски никога не рисува картините си в природата, а винаги по памет и далеч от брега. Артистичната му памет е легендарна.

Той е способен да пресъздаде видяното за много кратко време, без дори да прави предварителни скици.

Правдивостта на картините му изумява неговите съвременници и най-вече способността му да предаде ефекта на движещата се вода и отражението на светлината.

Българската следа и море, като никое друго – черно!

Сред българските имена, които са били запалени маринисти, откриваме Александър Мутафов, Борис Стефчев, Виолета Масларова, Георги Баев, Марио Жеков, Ненко Токмакчиев, Яни Хрисопулос и др.

„Бих искал хората да обикнат, да разберат морето, което цял живот рисувам, да бъдат неспокойни, силни и свободни като неговата стихия, като голяма вълна“,

споделя Александър Мутафов за най-силната любов в сърцето си. Той е един от първите български маринисти, а около 60 негови произведения се съхраняват в ателието му в Созопол, построено през 1937 година и превърнато след смъртта на художника в къща музей. Георги Баев пък през 1949 г. завършва специалност живопис в Художествената академия в София, в класа на акад. Илия Петров и проф. Дечко Узунов. Ненко Токмакчиев работи жанровете пейзаж, композиция и портрет, а предпочитаната от него техника е акварелът.

Единствената дама в този отбор – Виолета Масларова, е удостоена за творчеството си с орден „Кирил и Методий“ II степен през 1970 г. и I степен през 1975 г., а през 1999 г. получава наградата на община Бургас за художник на годината. През 2000 г. става Почетен гражданин на Бургас, а през 2004 г. получава първа награда за живопис на националното биенале „Приятели на морето“.

Всички тези наши художници, а и безброй други като тях през целия си път рисуват бургаските пристанищни вечери, лодките на рибарите, оплетените им мрежи.

Варненските шумни гларуси, тишината на Ахтопол, зелената вода при Резово, селския смях на Варвара, дюните на Арапя, недостъпността на Силистар, каменните къщи на Несебър, безкрайните поля от слънчогледи на Тюленово и Езерец. Те се опитват да уловят неуловимото. Това, което крие дълбокото дъно и тюркоазената плитчина. Това, което ни притегля, дърпа, влюбва, изкушава и докосва. Това, което наричаме любов от пръв поглед – тайната на негово единствено величество – морето.

За още от същото – виж Три филма за художници, които да гледаш поне веднъж

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.