Нещата от живота

Една привидно абсурдна метафора за хората, емоциите и всичко, което упорито държим на студено

„Аз съм като хладилник!“

Така наскоро се описа сам един от най-близките ми приятели и с това създаде в мен амбиция да направя изследване на думите му под формата на една голяма и дълбока метафора. Метафората, както добре знаем, е нищо повече от добро извинение за всеки автор да досажда на читателите си с нескопосани опити за интерпретации. Първоначално си мислех, че моят близък приятел се опитва да изпъкне пред мен с внушителната си, наподобяваща хладилник здрава фигура. Нямаше да търпя подобни подигравки със себе си и веднага бях готов да нанеса контраудар, че сигурно говори за танцовите си умения, които по грациозност не отстъпват на гъвкавостта на един нов и добре поддържан хладилник. Хладилникът обаче ми даде доста добра идея.

Какво е човекът ? Човекът е вид едър бозайник, който се отличава с желанието си да разбира и влияе на света около себе си в търсене на обяснение и начин за използване на природните явления. Това желание води до възникване на науката, митологията и религията. Характерно за него е вроденото любопитство, което води до постоянното развитие на разнообразни предмети и умения. Човекът е уникален вид, единственият, който пали огън, готви храната си, шие си дрехи и използва многобройни други технологии. Точно така.

А какво е хладилникът?

Една ледена кутия ?! Появата на хладилник всъщност е свързана с етап от развитието и еволюцията на разумния човек. Хладилникът е творение и резултат от любопитството и развиване на уменията. Хладилникът е термоизолиран шкаф, в които се поддържа температура, по-ниска от тази на околната среда. Всеки сам за себе си може да прецени най-добре. Аз лично намирам известни разлики, но намирам и прилики.

Разликата между хората и хладилниците е, че хората имаме сърце, но въпреки това предпочитаме да го съхраняваме в ледена кутия. Дори Тенекиеният човек от „Магьосникът от Оз“ даваше всичко, за да има сърце, а ние, които сме го получили даром, сме забравили, че можем да го ползваме от време на време. Така се получава, че все повече и повече хора се превръщат от разумни хомо сапиенси в студени шкафове. Защо така? На първо място смятам, че неограниченият достъп до информация от типа „на един клик разстояние“ е задоволило потребностите ни и е отнело онова изначално желание за любопитство. То към днешна дата е останало задължение и привилегия на изследователите. Другият голям фактор е,

че повечето балкански мъже сме/са с емоционален капацитет на хладилник,

не и моят приятел, разбира се. Той е смарт версия с модерна програма и неограничени възможности. Дори бих отишъл по-далеч, казвайки, че такъв като него не може да се намери в магазинната мрежа. Стига за него. И точно тук идва голямата метафора. Всички ние сме като хладилници. Заели сме горда поза, стоим привидно стабилно и не можем да бъдем разклатени от никакво външно влияние. Отворим ли обаче вратите си и позволим ли на някой да надникне вътре в нас, чак тогава се вижда съдържанието ни. Само така става ясно какъв е товарът, който носим.

Сред пресните продукти се виждат и несъвършенства. На един са му мухлясали доматите, на друг киселото мляко му е пред разваляне, а трети направо си има вътрешен теч. Ако не се отворим, всички ще виждат единствено покритата с магнити от екскурзии обвивка и никой няма да разбере за проблемите ни. А противно на това, което всички искат да ви покажат в Инстаграм, красотата и истината се крият в несъвършенствата.

Хората сме хладилници, защото първоначалният ни подход към света е студен и прикрит.

Това не е всичко. Открих, че хората сме също така и автомобили. Там пък някои са прекалено топли към останалите и прегарят бързо. И с просто око може да виждаш пушека, но ако не надигнеш капака, няма да разбереш какво точно става и какъв е проблемът. Хората сме цялата електрическа инсталация, защото понякога срещаме хора, с които имаме такава химия, че чак прехвърча ток между нас, но наравно с това често се случва и да ни изгърмят бушоните, когато веригата се претовари. Дори и хората да сме започнали постепенно да се превръщаме в хладилници, много е важно да се спрем навреме, преди да сме станали фризери.

На един телефон разстояние

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.