Как Айфеловата кула „порасна“ и оцеля след мълния
Ако си мислиш, че имаш лош ден – виж какво преживява Айфеловата кула
Съоръжението, известно днес като Айфеловата кула, първоначално е било наречено Tour de 300 mètres – 300-метровата кула.
Днес обаче тя е с 10 см по-висока. Как е станало това? Е, Венеция потъва, наклонената кула в Пиза пропада, а Айфеловата кула пораства – има ли нещо странно в това? Ако не ни вярваш, ето доказателствата. Виновникът за това „порастване“ е горещата вълна, която разтопи голяма част от Европа. Кулата се оказва чувствителна към високи температури, подобно на хората, и претърпява структурни промени, обясняват инженерите. Всъщност Желязната лейди, както французите обичат да я наричат, може да се разширява и свива в зависимост от сезона. А обяснението е просто и изцяло физично (ето защо госпожата по физика казваше, че „всичко е физика“) и се крие в спецификата на използвания материал.
Кованото желязо се разширява под въздействието на топлина,
а след като температурите паднат, конструкцията се свива. При температурни амплитуди между -10 и 40 градуса Айфеловата кула нараства с приблизително 10 сантиметра. Това се равнява на 2 см на всеки 10 градуса. Но това дори не е всичко. Подложена на метеорологичните условия, Айфеловата кула търпи какво ли не. Преди дни например освен високи температури Париж преживя и гръмотевични бури и в резултат – светкавица удари символа на града. Маси от ресторанти и тераси са разхвърлени, чинии с храна са разпилени от силния вятър, а хората бързат да намерят сухо място, където да се скрият.
Айфеловата кула обаче няма къде да избяга
и имайки предвид, че е огромна стърчаща метална структура, не можем да се изненадаме много, че е перфектната мишена за светкавици. Оказва се, че Айфеловата кула няколко пъти годишно бива удряна от мълнии.
Тя е построена по време на Световното изложение през 1889 г. в чест на стогодишнината от Френската революция. Густав Айфел я проектирал не само като атракция и за да издържа на мълнии, но и за да служи като научна станция за събиране на данни.
Тя е била замислена като основна наблюдателна точка, както и като база за радиоразпръскване.
За изграждането ѝ Айфел избира специален материал, който може да издържа на високи нива на напрежение. Това е позволило изграждането на голяма, много лека кула, която да е защитена от хоризонталните ветрове. За да си представиш колко лека е кулата – теглото ѝ от 7300 тона е близко до теглото на обема въздух, който се съдържа в нея – около 6300 тона.
Crazy би казал някой…
Специалистите са изчислили, че Айфеловата кула всъщност „расте“ с между 12 и 15 сантиметра, когато се сравнят размерите ѝ през студените зимни дни с тези през най-горещите летни дни. Това означава, че освен че е забележителност, комуникационна кула и символ на самия Париж, Айфеловата кула всъщност е и гигантски термометър.
Три дни в Гърция – почивка за душата
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
