Хубавият живот е най-доброто отмъщение

Как едно лято на Френската ривиера през 1923 г. превръща ваканцията, загара и безделието в символ на хубавия живот

Има едни няколко дни по Северното Черноморие, след които започваш да виждаш света леко различно.

След третото кафе с гледка към морето. След четвъртия разговор, който уж започва за времето, а свършва с планове за нов живот. След поредната вечер, в която часовникът е останал някъде на дъното на плажната чанта. Пътуваш между барове, рибарски пристанища, скрити плажове и заведения, в които обядът неусетно се превръща в залез. И в един момент си задаваш въпрос. Откога всъщност хората идват на морето не за работа, а за удоволствие? Откога безделието е станало изкуство? Откога слънчевият загар е започнал да носи престиж, вместо да издава тежък физически труд? Днес ни се струва естествено да преследваме хубавия живот. Да прекарваме лятото между морето и масата, между разговора и следващата студена чаша. Но някога това е било радикална идея. Някой е трябвало пръв да разпъне чадъра насред предразсъдъците. Някой е трябвало да измисли ваканцията такава, каквато я познаваме.

Затова, леко заслепени от слънцето на Черно море и с още сол по кожата, решихме да погледнем назад. Към едно друго крайбрежие. Към Френската ривиера през лятото на 1923 година. Там, където семейство Мърфи не просто прекарва ваканцията си, а неусетно променя начина, по който целият свят ще почива през следващия век.

Те са хората, които превръщат плажа в сцена, загара в статус и лятото в начин на мислене.

Под чадъра им се събират Хемингуей, Пикасо, Фицджералд, Коул Портър и още куп талантливи бегълци от скуката. Ако модерното лято има рождена дата, тя вероятно е някъде там – между шампанското, морето и една група приятели, убедени, че хубавият живот не е лукс, а форма на съпротива. А понякога и най-доброто отмъщение.

Първото лято в историята

Сигурно не ти се вярва, но първото истинско лято – такова, каквото го познаваме с теб – настъпва през юли 1923 г. С една американска двойка, която пристига на Лазурния бряг, съблича се по бански, забива чадъра си върху табутата и хвърля в очите на пуританите шепа средиземноморски пясък. Тя е не просто въплъщение на бляскавия емигрантски живот в Париж и по Ривиерата през 20-те. Тя налага нов стил на ваканция. И после как Скот Фицджералд да не увековечи тази двойка в образите на Дик и Никол Дайвър от „Нежна е нощта“? Ако отвориш първата страница на книгата, ще прочетеш: „На Джералд и Сара с най-добри пожелания“.

„… Уханието на заобикалящия ги нощен свят преливаше в Никол…“

Юли, 1904 г., Източен Хамптън. Милионерите на Златната ера тъкмо са започнали да издигат именията си по белите пясъци. Най-голямото от тях е на Франк Уилбърг, търговец на печатарско мастило. Тази вечер той дава прием – поканил е няколко добри момчета от съседните имения, но 20-годишната му дъщеря Сара се целува с 16-годишния си съсед от Саутхамптън Джералд Мърфи в италианските „потъващи“ градини. По-късно Джералд ще опише пред Фицджералд мига, в който вижда Сара за пръв път: „Жадна за приключения студентка в академията по изкуства, чието лице изглежда току-що изплувало изпод косите“. Какво като семействата им ще се противопоставят на любовта им? Той е решен да се откаже от досадния семеен бизнес – компанията Mark Cross, която произвежда кожени седла, куфари и чанти. Готов е да оседлае дивия живот със Сара.

Bonjour Paris!

Но сухият режим и оскъдният артистичен живот в Ню Йорк не им понася. Сякаш живеят сред стени, окичени с картини на американския реализъм, илюстриращи бедните имигранти вместо вълнуващия хайлайф от Пето авеню: „Селяни на маса“ на Веласкес, „Жена чисти ряпа“ на Шарден, „Желязо и въглища“ на Бел Скот.

Ето защо през 1921 г. семейство Мърфи взема трите си деца и бавачката и заминава за врящия от идеи Париж.

Обсебен от една картина на Пикасо, Джералд се запалва по кубизма и започва да излага свои картини в Salon des Indépendents, теглейки думите на френския художник Фернан Леже сякаш с магическо въженце: „Джералд е единственият американски модернист в Париж!“. А Сара? Тя консултира гостуващите в града богати американци как да инвестират парите си в изкуство…

Великият Гетсби или великите Мърфи

Семейство Мърфи бързо впримчва артистичната бохема на Париж в собствения си социален кръг. Всичко започва с частното парти, организирано от Сара и Джералд по повод новия балет на Игор Стравински Les Noces, за който Джералд е нарисувал декорите. Мястото на купона е невиждано – върху един шлеп във водите на Сена. Тъй като е неделя и цветарите са затворили, Сара декорира масите с играчки от пазара Монпарнас. Докато Пикасо ги пренaрежда, а пианистът Марсел Мейер свири соната от Скарлати, драматургът Жан Кокто се появява в костюм на капитан и крещи On coule! („Потъваме!“). Тази нощ Сена е кръщелната баня на отбраното общество интелектуалци и билета за рая на семейство Мърфи. В дома им настъпва един безкраен празник. На дивана са Скот със съпругата му Зелда, руската художничка Наталия Гончарова, писателката Колет…

„На брега на Френската ривиера се издигаше един голям, внушителен, боядисан в розово хотел…“

Един ден Джералд получава неустоимо предложение. Да напише либретото и да изготви сценографията и костюмите на първия американски джаз-балет. Авторът на музиката е старият му приятел от колежа Коул Портър. „Какво ще кажеш да идем да творим със семействата си на Френската ривиера?“ – подхвърля му Коул. „Ще отседнем на старинното пристанище Кап д’Антиб, в най-добрия местен хотел.“ По онова време „Отел дю Кап“ затваря в най-голямата жега – от май до септември, когато Ривиерата остава пуста, а хората бягат към Алпите. Тогава полусухите шампански вина са складирани настрана в очакване на следващия сезон, а електрическите пиана, носещи се от скритите в лозници кафенета, замлъкват. „Ето ви предплатата. Всичко, което искаме от вас, е да не затваряте хотела това лято. Бъдете сигурен, че съвсем скоро хотелът ви ще се напълни с хора, които сте виждали само по вестниците“ – „подкупва“ собственика на „Отел дю Кап“ Джералд. И се отправя към началото на безкрайния плаж.

Чети продължението в следващия брой!

Черно море – история като вечност

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.