Как една картина от 1970-а струва повече от апартамент в София

Запознай се с историята на едно произведение, което пренаписа правилата

София има изключителната способност да те изненадва много рязко.

Слизаш в подлеза на НДК и попадаш на музика, която след това си тананикаш цял ден, а ти даже не обичаш да пееш. „Обличаш“ отношение за себе си, което казва: „някой от People of Sofia ще ме забележи и ще ме хване в кадър“. Но пък е валяло дъжд и настъпваш върху разместено паве, което те превръща в импресионизъм от кални пръски и лош тайминг. Или пък разбираш, че произведение на изкуството, което не е виждано на арт пазара за последните 50 години, изведнъж се появява на търг и се продава за 280 000 евро само за 15 минути. И то българско произведение. На легендарния Златю Бояджиев. Преди няколко дни отмина Пролетният аукцион на Artmark в София, където ценители и колекционери наддаваха за картини като: „Пазачът“ на Иван Милев, „Форми, отлитащи от земята“ на българския сюрреалист Жорж Папазов, „Събор“ на Енчо Пиронков и други. Но в центъра на събитието, и то с най-голяма степен на важност изпъкна „Двете сватби“ на Златю Бояджиев.

Интересното е, че предварителната оценка на аукционната къща е била в диапазона 20 000–35 000 евро. В действителност крайният резултат от наддаването надхвърля долната граница цели 14 пъти. Това извежда творбата несъмнено като едно от най-значимите пазарни събития у нас. Но какво откроява творбата толкова силно отвъд името на художника? Картината представлява

голямоформатно маслено произведение от късния период на Златю Бояджиев.

Говорим за 1970 г., когато е периодът му на творене след прекаран тежък инсулт. Въпреки това майсторът на българската живопис си остава майстор, защото не спира да рисува. Напротив. Успява да създава още по-силно внушение чрез мащабни, многофигурни композиции и внимание към детайла. Каквито се виждат именно в „Двете сватби“.

Самото платно разгръща сцена на няколко пояса – главно сватбено шествие в зимен Смолян, битови сцени на площада, и заснежени родопски хълмове. Има и втора сватбена процесия, запътена към църквата, която може да се види в горната централна част на картината. Мотивът е пулсиращ. Сцените са живи. Ако искаш погледът ти да се замрежи още докато изследва платното, фокусирай се върху всяка отделна малка периферна сцена.

Това е шумен образ на народния български живот с неизкоренена ритуалност.

Но колекционерската стойност на „Двете сватби“ се засилва също от още два факта. Първо, не е единственият вариант на сюжета. Има още два. Едната композиция е в къща-музей „Златю Бояджиев“ в Пловдив, а другата в българското посолство в Париж. И второ – картината е принадлежала на личната колекция на британския меценат проф. Уилям Джеймс Орвил-Томас.

Наръчник на галерийния снобар

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.