Краят на показната интелектуалност – време ли е отново просто да четем книги?

От книги за снимка към книги за четене – дигиталната умора ни връща към културата, която се преживява, а не се демонстрира

Пробвал ли си да гледаш тричасов филм, без да си провериш телефона?

През последните няколко години наблюдавахме създаването на т.нар. performative човек, който демонстрира културни и социални интереси за имидж. Говори за книги, които никога не е чел, видял е само синопсиса на гърба на корицата. Пуска филм на Тарковски за фон, докато скролва ТикТок. Поства снимка в Инстаграм от Националната галерия и от изложбата на Гайермо Лорка. Купува билет за концерта на Андреа Бочели, натъртвайки върху добрия вкус чрез естетика, лайфстайл и малко претенции в излишък. Този образ е формиран главно от социалните мрежи. Факт.

Видяхме предостатъчно внимателно курирани образи онлайн, които са неспособни да анализират и обсъждат културата в действителност. Идва обаче времето на дигиталната умора и пренасищането. Постепенно се връщаме обратно към литературния, аналоговия човек с аналоговите навици – четене на книга с разбиране, гледане на бавно кино, слушане на винил. И всичко това, защото в действителност на човек му харесва. Има нещо свръхинтимно в това.

Вкусът пак започва да се върти на плоча и културата отново става преживяване,

а не естетическа постановка. След години на алгоритмично скролване и интелектуален fast food, все повече се усеща баналността от това да се консумира всичко веднага. Петнайсетте секунди съдържание са лека-полека „чао“. И не, не става дума за снобизъм от стария тип културен елит. Никой не иска да слуша лекция за постмодернизъм на трета чаша вино.

Става дума за нещо по-просто, което беше почти забравено. А именно чистото любопитство, чрез което културният капитал е преживян в дълбочина, а не просто като манифестация на самия себе си чрез тагване някъде.

Разликата е, че онлайн перформансът вече изисква повече усилия.

По-трудно е да се престорим, че се интересуваме от история на изкуството, отколкото просто да публикуваме снимка пред някоя картина. Налично е желанието да възстановим фокуса си, да си възвърнем когнитивната острота и да стимулираме отново мисленето без разсейване. Дълбоката концентрация предполага по-широко преосмисляне на това как изглеждат статусът и себепредставянето тук и сега – в реално време и във физическия свят. Не само в социалните мрежи. Както се оказва, най-предизвикателното упражнение е не просто да публикуваш снимка с книга. А просто да я прочетеш.

Уроци по снобизъм

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.