представи си нещо средно между телесна практика, музикално пътешествие и тих бунт срещу правилата на нощния живот. Няма сцена, няма бар и няма алкохол. Няма „правилни“ движения и очаквания – само тяло, ритъм и пространство за свобода. Повечето хора танцуват със затворени очи или с маска, а камерите остават изключени. Макар днес да изглежда като модерно градско явление, екстатичният танц стъпва върху хилядолетна традиция – от шаманските ритуали за транс и изцеление до Дионисиевите празници в Древна Гърция, където танцът е бил форма на освобождаване и колективен екстаз. В съвременния си вид той се завръща като нов градски ритуал без религия, догми и хореография – роден в Калифорния и поел по света от Берлин и Амстердам до Бали и Мексико Сити.

Едни от хората, които му дават лице и звук в София, са Ecstatic Sessions BG –

Петър Йорданов – Бъни, Пиеро Епифания и Анна Сидова. Днес се срещаме с Пиеро – музикант от Перу, за когото ритъмът не е стил, а начин на живот.

Той работи с транс, перкусии и импровизация, които постепенно изкарват движението от главата и го връщат в тялото. Вместо сцена и публика – споделено пространство. Вместо шоу – преживяване. Пиеро не учи как да танцуваш, а създава условия да се отпуснеш и да се довериш на ритъма. Резултатът? Танц, който не се гледа – преживява се. Come as you are.

Екстатичен танц – звучи като нещо между йога ритрийт и рейв. Какво всъщност се случва по време на вашите сесии? Какво получават хората от екстатичния танц?

Екстатичният танц е отворено пространство, в което хората могат да се движат свободно, без предразсъдъци и табута. Няма правила как трябва да изглежда танцът – единственото условие е взаимно уважение. Останалото се случва само: слушаш музиката, следваш тялото си и се оставяш на ритъма.

Какво свирите с Петър Йорданов – Бъни по време на сесиите? Има ли ритуал, преди да започнете?

Свирим дълга сесия, изградена около транс ритми. Работим с различни перкусионни инструменти, диджериду и клавишни, като имаме обща рамка, но си оставяме много свобода за импровизация – затова всяка сесия звучи различно. С Бъни се познаваме от повече от десет години – той е един от първите музиканти, с които се срещнах в България, и общата ни любов към ритъма направи всичко естествено още от самото начало. Сесиите имат и свой ритуал – събираме се в кръг за няколко минути преди и след танца, за да усетим присъствието си и да създадем спокойна и уважителна атмосфера. Това пространство се води от Анна Сидова, която се грижи средата да бъде сигурна и отворена за всички.

Има ли вече „твърдо ядро“ от хора в София, които идват всеки месец, или още сте в режима „обясняваме на хората какво правим“?

Все още съм сравнително нов в екстатичния танц – Ани и Бъни ме поканиха да обединим сили и заедно да развием този проект, който ме изненада много приятно. Вече има няколко познати лица, но всяка сесия събира различна група хора. Някои от тях следват екстатичния танц от години и са го практикували в различни държави по света, но в София той все още е по-скоро откритие, отколкото масово явление.

Свириш на куп инструменти – без кой не можеш да живееш? От Лима до София – защо тук? Какво те задържа?

Иска ми се да мога да кажа, че владея перфектно един инструмент. Основно работя като перкусионист – основният ми инструмент е кахонът, който идва от Перу. С него съм израснал, но се чувствам у дома и с различни латино перкусии. В България дойдох за първи път през 2014 г. и както често се случва, любовта промени всичко. Останах заради този град, заради приятелите и колегите си, заради хората около мен.

Настоящият материал е разработен по проект „Мигранти с таланти“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социалноотговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с фондация „Работилница за граждански инициативи”, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

Роди се звезда: историята на една софийска банда

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.