Онези, за които никога не говориш и не можеш да забравяш, предпочитат да се съхранят в себе си, отколкото да се разрушат при теб

Казват ми, че имам тежък характер и съм от жените, които са трудни за обичане. Вероятно е така. Отнасям се като мъж към силната жена в мен и не позволявам на никой друг да се държи по-зле или по-добре с нея. Аз се справям най-добре в това. Не позволявам друг да ме разрушава вече. Започвам да изпитвам крещяща нужда да се намеря и се търся така, както мъж търси жената, която е накарал да си тръгне от него. Винаги има такива жени, които си изпъдил, защото си вярвал, че ще се връщат вечно обратно при теб. Без изисквания, скандали и старата песен на нов глас. Обаче да ти кажа под секрет, че тези жени се завръщат в себе си, а не при вечните любови, които ги цапат с разочарования.

Така аз гоня онази силната в мен всеки път, когато искам да съм наивно момиче. Наричам я всякаква. Искам да й вярвам по-малко отколкото вярвам в тези, на които виждам, че не им е нужно да се обърна с гръб, за да забият ножа. Когато всички илюзии се срутят върху мен оставам сама. Това е гаранция, че ще дойде. Знам, че се е върнала заради официалната ми покана за уединение, която си изпращам. Да не ме гледа докато си разбивам главата, сърцето. Нямам време за нея и се опитвам да не я сближавам с някого, който не я оценява. Не й чувам предупрежденията, но накрая винаги ми трябва, за да страдам заедно с нея.

Тази жена в мен е странна колаборация между малкото момиче с цялата му чистота и поучителна майка на мъдростта.

Наистина е така – готови сме да се грижим за някой едва, когато се научим да се грижим за себе си.

Тя умее да прегръща болките ми, като собствени деца, целува раните им по челото, говори със спокоен тон и разбира всички лудости, които са ме накарали да стигна до тук. Никога не ми казва „казах ли ти“, защото и двете знаем, че ми е казала. Не се обижда, че я представям като шизофренична фаза, която формира човешкото ми Аз. Тя се съгласява да ме приема такава каквато съм, защото не може да избяга, но и да можеше не би ме напуснала. 

Самодоволно потрепва всеки път, когато се сетя за нея. Настанява се удобно в къщата ми. Спи спокойно, излежава се до късно в белите чаршафи дори в работен ден. След това започва да чисти, подрежда ми гардероба и главата. Избира ми нова рокля, лакира ми ноктите на краката, води ме на фризьор и ме кара да излизамв петък вечер, за да се запознавам с нови мъже и жени. Вдига ме на крака и винаги ми носи достатъчно бутилки вино, чанти с книги и дързост да поканя точно тези, които знае, че ще ме излекуват, защото обича компанията им. Помага ми да си избирам каква да бъда и да си спомням какво точно ми помага да съм си тази, която съм, а не да се преобразявам заради чужди изисквания. Винаги съм по-красива, когато е наоколо, защото хората са дъжд, а тя е страст и ураган, в който се оглеждат докато ръмя дълбоко в себе си.

Шизофреничната ми особа няма име. Имаше три имена, с които я назоваваха на различни партита, но нищо не я описва достатъчно добре. Напомня ми на онези жени за които мъжете никога не говорят.

Безброй след тях имат същите имена, походка и тяло, докато не се обърнат, за да осъзнаеш, че съвсем не са онази, която търсиш в тълпата.

Вече всички думи си употребявал за тях и не са останали такива, които ще ги върнат. Преданите жени си отиват завинаги и точно заради това не ги забравяш никога. Те не се появяват там където не са сигурни, че могат да дават същата любов, която са давали някога затова се завръщат в себе си, за да се съхранят.

Идват като приятелки и остават такива дори, когато вземат всяко чувство, което си способен да изпиташ. Превръщат се едновременно в ябълката и змията. Никога не са перфектни, но с тези жени си причиняваш и позволяваш  хиляди преживявания. Стаяват се под кожата ти с целия си огън, лудост и вълшебство.  

Започваш да се чувстваш удобно в себе си, а когато тя се изтръгне от дома открила в теб се чувстваш като бездомник.

Тя обикновено си тръгва, защото е разбрала, че разрушаваш нейния храм сътворен в собствената й същност, която ти е предоставила в комплект с всичките й трудности. 

Онези жени за които никога не говориш и не забравяш много приличат на тази в мен, с която никога не те запознах, защото Тя не пожела. Благодарение на нея разбирам защо някой се е влюбил в мен. Само тези, които тя позволи да я доближат не трепнаха пред трудностите й, не я объркваха повече от необходимото и не я осъждаха заради тежкия й характер, защото разбираха, че той се олекотява само, когато обича и я обичат. Останалите ги преживяхме заедно с нея, а за нас те нищо не знаят. Така е с всяка силна жена, която има няколко луди и прекрасни в себе си и се отнася с тях по-сурово отколкото някой мъж би се осмелил. Така преодолява всичко дори и себе си.

И е най-красива, когато е ничия.