Реалността може да бъде доста нереална. Но точно тогава е най-хубава...

Срещнах го на чужда земя, прибирайки се към родината. Гледал ли си този филм – „Преди изгрев”? И да не си, не е загуба. В него „само говорят”, както казват моите приятели. Сюжетът накратко – срещат се американец и французойка (естествено) в един влак и почват да си говорят. Разбират, че са си много близки, и тя слиза с него на спирка Виена май беше. Времето до неговия самолет с посока земята на неограничените възможности е броено и те имат само една вечер, в която говорят (зрителят не обича безсюжетни продукции, повече приказки на пазара), предимно говорят, докато обикалят града и случаят ги среща с други епизодични персонажи, места и виенски потайности. Любовта надвисва над тях с неизбежност, обаче времето тече. На раздяла си обещават да се срещнат след една година, пак там, уречения час забравих. Дали успяват или не, става ясно във втората част, но до нея не съм стигнала все още.

На една сръбска гара с разнасящ се аромат на плескавици се срещат викинг полубалканец и наше момиче, с испански вид и темперамент. Той се оказва музикант. Свободна душа, която пътува по света, живее тук и там и изповядва религията на музиката. Тя пък работи в офис, гледа в един лаптоп по цял ден, има гръмка професионална титла, но мечтае за чужди земи, докато си стои на стола до 6. Вече разрешила вътрешния си конфликт – да бъде човек на света или самотен офисен вълк в градската джунгла – с целия комфорт на второто и в негова полза. Тъжна реалия, но по-добре да познаваш природата си, отколкото да живееш живот, който не е съвсем по твоя мярка.

Но, знаеш, птиците в клетката гледат с копнеж птиците във волен полет извън нея.

Говорихме цяла вечер за Лондон, където свири с неговата банда, за това, как е живял в ниша в пещера в Монтаня Сакра в Испания, как когато се появил в един каубойски бар, му казали – „Ние те чакахме”, как свирил една седмица с един от другарите на Пако де Лусия, но изоставил чиракуването при него, защото той бил съвсем алкохолизиран, как… неговите истории са безкрайни, наистина. Караха душата ми да се гъне в полусладост, защото аз съм събирач на истории и мога да ги преживея през думите на разказвача, и полусмърт от завист.

Защото да си с отворено съзнание и да пътуваш, срещайки живота в пълната му пъстрота, е живот, добре изживян.

Той се смя на моите истории, макар и по-постни, а на моменти притихваше в размисъл. Бях тръгнала към морето, но се срещнахме на кръстопътя, на ничия земя, и всеки взе решение да останем там. До времето на неговия самолет.

Странно е как понякога имаме толкова време, че се налага да го „убиваме”, и как понякога един-единствен ден се разтяга до размерите на вечност. В тази една малка вечност ние си разказахме нещата, които са ни важни, и аз се почувствах „у дома” с един непознат човек, който ми беше по-близък и познат от много други. Естествено, знаеш ги лудите, Керуак си го е казал – искат всичко наведнъж и едновременно и горят като прекрасни жълти римски свещи. Та и той – искаше едновременно да лежим на тревата, да пием бира, да караме рикша и да се возим на трамвай 20. Луд човек.

Моментите ни бяха преброени, когато той направи това, което не се прави. Наруши негласната уговорка, че вечности като тази остават там, и тогава и почна да крои планове за следващата ни среща по земния ландшафт. Плановете добиха съвсем конкретни измерения. За момент се усъмних да не би всъщност да е съвсем редови. Не беше.

Той не бе попаднал в социалните мрежи и скоро есемесите от Острова секнаха. Тръшках се, разбира се. Пътуването така и не се състоя. Аз продължавах да работя от 10 до 6. В крайна сметка това е разликата между нашите породи. Моята е предвидимата, от мен се очаква да спазвам линия на поведение. Той сигурно е в Португалия и пие порто, докато свири с непознати, които е срещнал преди два часа. Стои там да ми напомня за моя избор. Кучето или вълкът. Аз пък му казвам „Салю!”. Той ще се обади. Зимата. Зимата не е добра за пътувания. Аз ще му кажа: „Абе ти луд ли си, половин година ни вест, ни кост!”. Обаче ще усетя неразбирането му и после през телефона ще добавя: „ Айде, слизам”.

Виж още една история за двама души на хиляди километри.