Мирян Костадинов: „Любопитството е суперсила!“

Музикант, артист и създател на музея за наука и изкуство PHENOMENA - Мирян със сигурност знае как да съчетава различни стихии в едно!

Мирян Костадинов е артист, който създава мост между науката и изкуството в България.

След години, прекарани на сцена като фронтмен на рок групата MIRY, животът го отвежда по (не)очакван път – този на науката. В гимназията учи математика и физика, а по-късно завършва изящно изкуство и дизайн с пълно отличие в университета Хъдърсфийлд. Работата и наблюденията му из Европа събуждат у него ясно осъзнаване: България има нужда от пространство, където науката да оживее. Така заедно с баща си сбъдват една стара семейна мечта – създаването на PHENOMENA, първия музей на науката и изкуството в страната. Говорим си с него за истинската магия, която се случва, когато инженерната мисъл и поетичната душа най-сетне говорят на един и същи език.

Здравей, Миряне! Хората те познават като музикант, но ето че ти си създателят на PHENOMENA – първия музей на науката и изкуството в България. Как се роди този проект и реши, че искаш да го направиш?

PHENOMENA се роди като идея още преди десетина години – от дълбокото усещане, че в България липсва място, където науката да се преживява, а изкуството да разказва истории. Това е онзи тип идея, която първо ти се върти в главата години наред, после ти пречи да спиш, а накрая вече няма връщане назад – просто трябва да я осъществиш. Пътувах много, работих в интерактивни музеи из Европа и си мислех: щом подобен тип пространство не съществува у нас – значи трябва да го създадем. Така че решението не беше „дали“, а „кога“. А отговорът се оказа: „Сега. Дори да е трудно, дори да е лудост, дори да не спя дни наред, трябва да се случи!“.

PHENOMENA е стара семейна мечта с баща ти. Как се усещаше работата ви заедно и как си разпределихте ролите – кой какво прави в този проект?

Да създадеш музей със семейството си е безценно – не само като работа, а като човешко преживяване. Работихме ежедневно с моя брат, майка ми и баща ми, за да постигнем тази наша обща мечта. Даже баба настояваше да се включи във физическия труд и беше готова да фугира плочки, но успях да я изпреваря и да свърша тази работа сам.

Безкрайно съм благодарен на татко. Той беше човекът, който ме запали по науката,

експериментите, изследването на „какво ще стане, ако…“. Аз нося артистичната и концептуална част – визия, концепция, дизайн, съдържание, комуникация, а той е инженерният ум – техническо мислене, конструкции, механика, решения „как да го направим реално“,  бизнес нюх и опит. Музеят на практика е пресечната точка между нашите два свята – и може би затова е толкова жив, истински и личен.

В музея има над 100 експоната – от куче робот до мълнии в стъкло, от древни японски техники до най-големия плюшен мечок в България. По какъв критерий избирахте какво да влезе в PHENOMENA?

Критерият беше прост, но строг: експонатът трябва да предизвика реакция – „уау“, „как е възможно“, „искам да опитам“, „дай да видя още“. Ако не събужда любопитство, не влиза. Ако не може да бъде преживян физически, не влиза. Ако не кара човек да се усмихне или да си зададе въпрос – не влиза. Така стигнахме до селекция, която съчетава наука, детска игра, арт инсталации, визуални илюзии, музикални експерименти, природни чудеса, механика, светлина, роботика и чисто човешки елемент – смях, изненада, докосване.

Кой експонат е твоят личен фаворит и защо? Има ли нещо, което те изненада – било в процеса на създаване или в реакцията на посетителите?

Трудно е да избера, защото всеки експонат има богата история – някои са поръчани от другия край на света, други са правени на ръка в гаража вкъщи. Би могла да бъде плазмената зала, където се срещат мълнии, светлина и електричество. В нея има нещо първично и почти митологично – виждаш стихията, но можеш и да я докоснеш. За мен обаче сбъдната мечта и най-атрактивни са картините на американската художничка Остин Ууд Камароу – тя създава изкуство, без да използва пигменти, а пречупвайки светлината с помощта на поляризиращи филтри. Трудно е да се опише с думи, но повярвайте ми, да накараш една картина да оживее в пълноцветна палитра и да сменя своите цветове е изключително впечатляващо. Разбрах за нейното творчество още като студент и мечтаех, че някой ден ще притежавам нейна картина, а днес вече музеят може да се похвали с цели 4 произведения. Ако говорим за изненади – хората страшно много обичат огромния плюшен мечок, който първоначално приемахме като по-лек, забавен елемент. Оказа се, че той е един от най-сниманите и най-обичани експонати.

Бъдещето на изкуството е все по-интерактивно и дигитално, а изкуственият интелект вече създава почти всичко. Как виждаш ролята на човешкото творчество и автентичното преживяване в тази нова ера?

Смятам, че изкуственият интелект не заменя човешкото творчество, а го подкрепя. AI може да генерира идеи, форми, дори емоционален тон, но няма биография, страхове, загуби, любов, отчаяние, носталгия. Няма душа, не мечтае и няма амбиции. Затова

според мен бъдещето няма да е състезание между човек и машина, а сътрудничество.

PHENOMENA също е част от този разговор: показваме на децата, че технологиите не са враг, а инструмент – истинската магия се случва, когато машина и въображение работят заедно.

Работил си в интерактивни експозиции из Европа. Има ли практики или концепции, които си виждал там и мечтаеш да развиеш тук, в България?

В чужбина много ми допадна идеята, че музеят не е място, което се посещава веднъж, а място, към което се връщаш – като към театър или концерт. Това означава непрекъсната промяна – нови зони, сезонни инсталации, работилници, гостуващи експонати, събития. Това е и моята цел за PHENOMENA – не статична колекция, а жив организъм, който расте и се развива с годините.

Математика и физика в гимназията, изящно изкуство в Англия, музикална кариера, сега музей. Къде се чувстваш най-добре – в науката, в изкуството или някъде по средата?

Истината е, че цял живот живея на границата между два свята – онзи, който се обяснява, и онзи, който се усеща. Между формула и метафора. Между звук, който може да бъде измерен в херцове, и звук, който може да ти докосне сърцето. В чистата наука понякога ми липсва хаосът – онзи творчески взрив, в който логиката се разпада, за да се роди нещо ново. В чистото изкуство понякога ми липсва редът – основата, на която можеш да стъпиш, преди да скочиш в неизвестното. PHENOMENA е мястото, където инженерът и поетът в мен най-сетне говорят на един и същи език. PHENOMENA е домът на онези, които отказват да избират между главата и сърцето, между науката и въображението. Това не е музей между два свята. Това е мястото, където те най-сетне се срещат – и разбират, че всъщност никога не са били разделени.

Музиката все още свири ли в живота ти, или PHENOMENA вече е завзел централно място? Как се съчетават двете страсти в момента?

Музиката никога няма да изчезне – тя е голямата ми любов в този живот. Но в момента тя протича през музея. Имаме напълно оборудвана музикална стая – едновременно храм, лаборатория и детска работилница за звуци. Там тереминът пее, без да го докоснеш – управляван само от движението на ръцете и електромагнитното поле около тялото ти. До него стои хендпанът – метална летяща чиния, която звучи като спомен от друга планета. А отоматонът е инструмент, който едновременно свири и се усмихва, защото отказва да приеме себе си твърде сериозно. Иначе възприемам музей PHENOMENA като една композиция – има ритъм, паузи, кулминация, хармония и изненада. Просто днес не съм на сцената – а съм архитектът зад нея.

Какво те вдъхновява на прага на всеки нов проект и какво послание искаш да предадеш на младите изследователи, мечтатели и творци, които ще минат през вратите на PHENOMENA?

Най-много ме вдъхновява моментът, в който виждам как нещо преминава от идея в реалност – от скица, към прототип, към експонат, към детска усмивка. На младите хора искам да кажа нещо просто: любопитството е суперсила. Ако я запазите, няма ограничение какво можете да създадете – било то формула, песен, изобретение или произведение на изкуството. Любопитството не е детска фаза – то е двигател. Не е нужно да избираш: „аз съм добър по математика“ или „аз съм артист“. Можеш да бъдеш и двете. Можеш да бъдеш трето. Можеш да бъдеш нещо, което още няма име.

Науката не е страшна, изкуството не е недостижимо – и двете започват от едно и също нещо: „Ами ако…?“.

Първият музей на науката и изкуството отваря в София

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.