Те са пожар в солена вода и нежният бриз по загрубялата душа на тракиеца

Хемингуей казва, че всичко, което е далече от морето, е провинция. Аз смятам, че всичко, което е близо до морето, е душа. Разделям хората на две: простосмъртни и хора от морето. Всеки си e представял какво ли ще е да живее на морето, а не само лятото за две седмици. То си е цяло вълшебство! Хората от морето са специални по най-красивия начин, който може да съществува. Те носят в себе си палитра от 51 нюанса шарено, стара тетрадка с ноти през ред и лятото. Не могат да бъдат описани с няколко думи. Те са пожар в солена вода. Те не просто вярват на морето, свързани са с него.

Има разлика между  „простосмъртния”, който сяда на една скала до брега и се любува на морето, и другия, който сяда там и се чувства на мястото си,

прибира се вкъщи.  Защото морето не пита, то разбира. Хората от морето са нежният бриз по загрубялата душа на тракиеца, утринната роса под стъпалата на болярката,  съзвездието в очите на шопите.

Дори вечната „война” между севера и юга изчезва на всяка точка, различна от Черноморието, и се превръща в спойка между тях. Лесно забележимо е, че си го търсят и си го носят навсякъде със себе си. Където и да си, веднага ще разбереш кой е от морето, защото те светят. Понякога като „града, който никога не спи”, понякога и като самотен фар, с блъскащите се в него вълни, който дава сигнал.  Обаче знаят смисъла, умеят да живеят и са магия.

Те са пристанище, на което всеки би искал да пристигне, да свали товара и някой да го чака. Те са кейове, на които да помислиш и да притихнеш. Те са партито, което никога не свършва. Те не са лъч, дори не са снопове лъчи, а слънцето, което те гали приятно цял ден и вечерта разбираш, че неусетно те е изгорило и не можеш да спиш. Отрезвяват те и замъгляват с по-силен ефект от двойно еспресо и чиста водка.

Погледни някой от морето в очите. Не!

Не плуват корабчета там. Там има емоция. Има страст и блян, сълзи и смелост, но никога, никога омраза.  Те са любов.

Едно е да обичаш морето, друго е да си част от него. То да е първата и последната ти любов, безусловна. Защото морето учи, че всяка любов оставя пясък навсякъде и трябва сам да го почистиш. И един ден, скитали по света, те се завръщат и в студената зима, свалят ботушите на плажа, за да го усетят. Ами да, сигурно е студено, ама не са луди. Просто тяхното бащино огнище е солено в най-сладкия смисъл на думата.

В крайна сметка щастливец си, ако в живота си имаш поне една частица от това море. Ей така да те обичат с цялото си море, да плачат за теб с цялото си море и да ти обяснят разликата между чайката и гларус.

Независимо от къде си, виж събитията с вход свободен през януари.