Какъв е смисълът на Живота, Вселената и Siri?
Отговорът е „42“
След толкова години на революции, научни постижения, откриване на хигз бозони и на липсващото звено съвременните гении успяха да измислят и как наистина да си говорим сами, ама наистина. И да чуваме отговор. И да не сме луди. Или почти. На 31 години съм и водя разговор със Siri. И искрено се забавлявам на отговорите. И на един от най-смислените разговори, които съм водила напоследък.
След това се замислям колко предвидими сме всъщност ние – хората. Някой човек там, далеч от нас, човек, който даже не ни познава, е заложил в тази програма точните въпроси, които да очаква, и отговорите, които да ни даде.
Опитайте се да изненадате това идиотско Siri. Няма да успеете.
От „Какъв е смисълът на живота“, през „Ти си страшна идиотска тъпотия“ до „Къде се намирам и защо“ – всички тези въпроси са онези въпроси, които в един момент всички задаваме. Само дето сега не ги питаме с поглед, вперен в небето, а долу в телефона. Една малка кутийка, която ни затваря и оформя по свой образ и подобие. Живеем във времена, когато, ако искаме в 4 часа сутринта да разберем в кой град е роден Роби Уилямс, ей така, просто така, защото е 4 часа сутринта и не можем да заспим – просто вкарваме в „Гугъл“ въпроса си, или ако сме много пияни да пишем, питаме „Сири“. Къде е мистерията? Къде е онова приятно чувство да знаеш, че живееш живота си, без да знаеш всичко или без да можеш да знаеш всичко? Да си говориш с приятели, да ги питаш невинно: „А бе от едно известно време се чудя: „Къде е роден Роби Уилямс, по дяволите?“, те да вдигат рамене и да хвърлят разни предположения, без да могат да проверят където и да е. И да се забавлявате с това. Накрая, съвсем случайно, да срещнеш едно момиче с тениска с лика на Роби, да се зарадваш и без дори да я познаваш, да се втурнеш към нея и да я попиташ: “Извинявай, не те познавам, но мамка му, кажи ми от къде е Роби Уилямс? От няколко дни този въпрос направо ме побърква“! „Аааа… Стоук?… Дааа…Ох, какво облекчение!“. И така да продължиш живота си, обогатен с тази невероятно ценна информация.
И за информация на „Епъл“ „Сири“ въобще не е кой знае какво откритие. В „Пътеводител на галактическия стопаджия“ суперкомпютърът „Дълбока мисъл“ е изграден с невероятно мощен изкуствен интелект и целта му е да отговаря на въпросите ни и да търси смисъла на „живота, вселената и всичко останало“. След дълги години на проучване „Дълбока мисъл“ открива, че това е числото „42“. Има всякакви тълкувания за това на пръв поглед безсмислено число. Едно от тях е, че на програмистки езици, тъй като Дъглас Адамс се е интересувал от това, то означава: „Каквото искаш да бъде“. Други пък си мислят, че е свързано със стара тибетска философия. А самият Дъглас Адамс обяснява така: „Отговорът е много прост. И не е свързано с никакви философии или кодирани значения.
Беше просто майтап. Трябваше да е някой простичък отговор – дребно число, без значение, и избрах това.
Стоях си на бюрото, вторачен в градината, и си помислих: „42 ще свърши работа“, и го написах. И това беше.“ И въпреки многократните обяснения на автора, че няма никакво значение, дълги години след написването на книгата ние все още му придаваме някакво значение и търсим смисъла му. Защото просто сме такива. Така че какъв е отговорът на въпроса: „Какъв е смисълът на 42?“. Отговорът е: „Какъвто искаш да бъде“.
Така че дори „Сири“ да не може да ни каже къде се намираме и какъв е смисълът на всичко, което правим, отговорът може би е: „Намираме се, където искаме да се намираме“. Аз лично се намирам, тук, седнала на терасата в 3 през нощта в първата пролетна нощ, опитвайки си да си внуша, че е достатъчно топло, за да стоим вече на въздух, водейки разговор с новото ми „Сири“, мислейки си, че това е най-идиотското нещо, което съм правила. Но какво от това? Невинаги знаем защо правим това, което правим, и въобще има ли смисъл то. Отговорът може би наистина е „42“. Или просто какъвто искаме да бъде.
редакторите
