Хип-хоп за начинаещи или гъзи-бузи за напреднали

Напоследък комерсиалната българска музика „вдига левъла“, ама в противоположната посока – копае дъното. Безличните мелодии щяхме да ги преглътнем някак си. Посредственост има във всяко изкуство. Но когато бездарието и безвкусицата се натрапват до степен на втръсване, а накрая дори биват награждавани, нещата стават непоносими. И не е луд този, който слуша парчетата с безобразните текстове – луди са всички онези, които ги лансират. Но не са луди за връзване, а обикновени тарикати, умело възползващи се от пазарните ниши и културните пропуски.

Тъкмо наблюдавахме как “чалгата” постепенно си извоюва обратно името “поп-фолк” благодарение на подобрената стилистика. Почти да успеем да се зарадваме – не че я харесваме, но и с нея доволно много са ни облъчвали. И изведнъж пак се озовахме във вихъра на нов, не по-малко пошъл тренд, който за удобство можем да наречем “постмодерен български рап”. Извинете за оксиморона на няколко левъла. Да не говорим, че на родна почва все не успяваме да сме в крак с времето и постоянно залитаме по някакви течения, които отдавна са забравени на други места.

И не просто се отдаваме на моментно увлечение, ами започваме бясно да консумираме прекопираното. Разбира се, става въпрос за популярната музика. Ъндърграундът всъщност е на доста прилично ниво, но за него друг път.

Като че ли всичко започна с Криско – момчето, което говори с дупèто на някакъв странен език. И което показа на тия хора как го прави. „Шапка му сваляме“ на този пионер. После се появи „лудата и готина“ Гери-Никол и набързо институционализира “дупарата” – понятие, което вяло се прокрадваше и в лириката на „видимо доволния“ Криско. Със сигурност пропускам някакви много важни изпълнители в жанра, понеже наблюденията ми се базират основно на тийн купоните у съседите, завършващи по традиция с викане на полиция. Хаштаг thug life.

После се раздадоха тазгодишните награди на БГ Радио. Така научих за съществуването на Павел и Венци Венц, отличени в категорията „БГ дуо/трио”. Даже имали съвместно парче с нашето момче от Евровизия – Кристиан Костов. Мина ми през ума, че тази колаборация най-вероятно е beautiful mess, и моментално сърчнах в тубата. Интро на видеото с дрифт и дълбоко послание:

“Първо правило на икономиката: Човекът е с незадоволими потребности”. Викам си – май попаднах на фенове на себеактуализацията, лошо няма. Ама се оказа, че вдигат левъла  в посока от подземните тунели към партера на пирамидата на Маслоу. Толкова си може дуото.

И за да е пълен абсурдът, стигаме до иначе любимите ми Ъпсурт, които дори майка ми харесва. Помня как преди години едно интервю с Ицо Хазарта я беше впечатлило. Помня дори точно какво ми каза: “Интелигентно момче, нищо че се прави на шут”. Е, новото им парче едва успях да го изгледам и изслушам докрай. Дано да не чуеш песента за „големото дупе“, мамо, че и ти ще си развалиш мнението, нищо че е пародия. При това от пипнатите, които се заиграват с всички клишета в жанра – музикални, текстови и визуални. Обаче иронията е толкова барната, че с единия крак нагазва в калта, с която си прави гаргара. И не съм сигурна, че феновете на „дупарите“ ще направят разликата, какво остава за по-консервативните като майка ми. Не съм убедена и в смисъла от подобен сарказъм, който чопли и без това незарастваща рана.

Този танц определено не и е моят. Поне не и този път. А до следващия оставам в очакване да излязат на мода текстове, подобни на онези на Ина Григорова. Помните ги. 

*Този текст изразява личната позиция на автора по темата.