Да живее сезонът на тиквите

Пъмпкин, тиквеник и други есенни страсти

Сезонът на дините свърши. Да живее сезонът на тиквите!

Някога много отдавна живеехме във време, в което тиквите си бяха просто тикви, никой не беше чувал за пъмкин спайс лате, а Хелоуин го имаше само по филмите. В днешно време те са един изключително изтънчени плодове или зеленчуци (от ботаническа гледна точка тиквата е плод, макар че в кухнята обикновено я използваме като зеленчук). Тя е много повече от важна земеделска култура, тя е есенен символ, на който се крепят маркетинковите стратегии на корпорации за милиони.

Помните ли Душко Добродушков?

Не, той не е братът на Маминото детенце. Още помня как започваше разказа „Печена тиква“ и колко сладко Елин Пелин пише как семейството на господин управителя яде „тиква, опечена цяла на фурна“. Още от първото изречение да ти се дояде. Въпреки че не съм съвременник на Елин Пелин, това не ме спаси да пиша анализ на творбата му. В своето домашно стигнах до важно заключение и написах, че проблемът на Душко е в психиката му. И бях прав, макар и официалните анализи да намират текста за хумористична и същевременно тъжна миниатюра (меланхолична ирония) за отчуждението, фалшивия срам от произхода и трагедията на дребния канцеларски човек. Чак пък трагедия … Струва ми се крайно като страновище. Литературните критици обичат да вкарват излишен патос.

Героят просто старателно се опитва да скрие селския си произход, за да изглежда „културен“ и гражданин в очите на своите висшестоящи. Този проблем го има и в наши дни и не само в България. Такива като Душко има много по света. Исторически погледнато тиквите са сред растенията, които са били опитомени в Америка много преди европейците да достигнат континента. Различни видове са били отглеждани от древни земеделски общества в Северна, Централна и Южна Америка. Археологическите находки показват много ранно използване и култивиране на някои видове. След европейските контакти през XVI век тиквите постепенно се разпространяват и в Европа, а впоследствие и в други части на света. Не знам дали си си давал сметка, но

месестата част на тиквата съдържа много вода и сравнително малко калории.

Съдържа също въглехидрати, фибри и различни витамини и минерали. Оранжевите тикви са особено богати на каротеноиди, включително бета-каротин. Бета-каротинът може да бъде преобразуван от организма във витамин A.

Тиквените семки са доста различни по състав и съдържат значително повече мазнини, белтъчини и енергия от месестата част. Едно време люпихме тиквено семе само, ако нямаше слънчогледово такова. Семките са най-малкото. В българската кухня тиквата има доста разнообразни приложения. От печената тиква, за която бленува Душко Добродушков до тиквеникът, по който се захласваме на Коледа до пюретата, които ядат бебета. За американците тиквата е символ на Хелоуин, докато у нас тиквата е любим десерт по коледните празници.

Сезонът на дините отстъпва място на сезонът на тиквите,

но между двете растения едва ли има конфликт или конкуренция просто, защото и двете принадлежат към семейство Тиквови. Някой тикви стават гиганти, но вместо да им се подиграват останалите тикви, хората ги записват да ходят по състезания. На едно такова е регистрирана и най-тежката официално записана тиква – над 1,2 тона. През октомври 2025 г. Ian и Stuart Paton от Великобритания представят тиква с тегло 1 278,8 kg. „Гинес“ посочва това като световен рекорд.

За феновете на пъмкина и отказващи да приемат, че му казваме тиква ще кажа, че „Pumpkin“ има древногръцки произход. Английската дума преминава през латинското pepo и френски форми като pompon, преди да се развие в pumpkin. Гръцкото pepon е било свързано с узрял плод/пъпеш.

Намирам за безвкусен дебатът дали да се празнува Хелоуин или не

и затова няма да отварям темата. Традицията да се издълбават тикви за Хелоуин е свързана с по-стара традиция от Британските острови, при която са издълбавани ряпа и други кореноплодни, често със свещ вътре. В Северна Америка тиквите са били по-удобен материал за тази практика – те са големи и сравнително лесни за издълбаване. Така тиквата постепенно се превръща в един от символите на Хелоуин. И едно важно уточнение: не всички тикви, които се използват за Хелоуин, са най-подходящи за ядене. Някои сортове са селектирани основно за декоративна употреба. Както казах, тиквите са цяла една корпорация.

Кой ни каза, че есента трябва да мирише на… тиквено кафе?

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.