Нещата от живота

Имаме си народопсихология, имаме си и плажни навици, а напоследък си имаме и псевдогъзария. За всичко – чети нататък

Едно време родителите ни и нашите баби и дядовци ходеха до морето по 12 часа, събираха се на партия за бензин на москвича и задължително носеха всичко от къщи, което може да се носи – чинии, чаши, лютеница, суджук, буркани, одеяла и пресни плодове от градината.

Това череши, дини, ножове и целия антураж си беше задължително съдържание на всяка плажна соц чанта,

която приличаше по-скоро на мини самар за изкачване на Хималаите. Сега обаче положението е по-различно, защото вече имаме селфи мода, а имаме и едни места, където фрапенцето или фрешчето е 20 лв. Русалките, които ходят на тези места, го правят само с известни, а батките, които ги свалят, може току-що да са запалили беемвето от Павликени и да имат повече татуси, отколкото пари в джоба, но важното е, че са на морето и са турбо гъзари. За новите БГ плажни навици разказваме сега. Луксозно ни е – НелитУ.

Къде сте бе лъвовеее

Те са на около 20, максимум 25, фитнесът е тяхно родно място, химията я блъскат много, а от толкова изядени яйца, ориз и пиле не си мислим какво става, ако ги хване морският вирус. Въпреки че още живеят при мама и тати, затварят компоти с бабите си в Пещера и са известни само на първите си братовчеди – те се наричат лъвове, ходят с тъмни очила, татуси и диагоналки и си „разцъкват“, „чилват“ и „е**т“ по цял ден или поне така разправят.

Е, точно тези момчета, за които става въпрос, ще видиш от Крапец до Синеморец и от Албена до Приморско

да се разцепват на плажовете, да дрифтят на завоите и, общо взето, да превръщат родното Черноморие в едно по-красиво и добро място за живот. Тях на плажа лесно ще ги разпознаеш, защото не свалят диагоналките и тъмните очила, дори да идва цунами, крещят си с всички сила „бате“, дори да са един до друг, и вероятността да тръгнат да се бият, защото милият чичо Митко от съседния шезлонг ги е помолил да са по-тихи, е доста голяма. Да не забравяме, че ако си търсиш някакво забранено пакетче, за съжаление – това са хората.

„Пепи, ела да ме намажеш, ма!“

Те са класици и за тях демокрацията не е дошла. Те носят русенско варено дори на почивка в Милано, а при случай на ядрена зима ще са единствените оцелели, защото бурканите със зимнината са с тях дори на плажа. Мажат филии с лютеница на децата смело, купуват студена бира на мъжете си, като малки шерпи, носят я в плетени чантички и гонят децата си с лъжицата от буркана с кисело мляко от края на плажа чак до хотела. Обикновено в техните компании се играят шумно карти, тихичко Цеца си пее от малко касетофонче, домати със сирене се режат на големи вестници, а пластмасовите и надуваеми неща на децата им заемат мястото на поне още един хотел, голям колкото Кубан. Харесваме ги, защото в тях има нещо уютно и познато, точно като малка клатеща се кукла на капака на нова Лада, и вярваме, че ще ги има, докато свят светува.

Ама как без ВирсачИ?!

Янко ВирсачитУ от Ямбол може да е братовчед на най-добрата ти приятелка, но ти без ВирсачИ на Слънчака не тръгваш. Без специални мазила за тен също, без чай за отслабване, два сака козметика за сутрешната ти и вечерна рутина и без поне два телефона, три камери, дрон и селфи стик на пясъка не стъпваш.

Освен това, ако поне три влогърки не са били на заведението, в което ще обядваш – обяд не поръчваш,

а вместо Google maps без интернет и ютюб в съседен хотел не отиваш, защото „как ще ги снимаш тея без една ПР пратка да са ти изпратѝли?!“. Освен всичко друго, ако си с вашите и баба ти Гани – видеа не качваш, а ако случайно диагоналката на баща ти или джапанките на стринка ти Линче попаднат в кадър – скандал вдигаш и отказваш да ги тагваш поне за три седмици напред. Ако не успееш да си резервираш в ДжанитУ за вечеря – болна лягаш, а ако не се снимаш на Кикки Бийч в шумата, официално твърдиш, че на море не си била.

Друга вселена – същите извънземни

Луксът те успокоява и въпреки че допреди година не си излизала по-далеч от табелата на родното ти село, днес си на яхта на Диневите, пиеш Моет и обясняваш колко ти е тъпо на т‘ва българското море. Да не говорим, че в Милано миналата година с „мечо“ са ви почерпили със стриди, а тук няма такива хубави, разбираш ли, и сега цялата ти вселена е на път да се срине. Свети Влас, яхтите и Иво Андонов от „Под прикритие“ и на нас са ни любим сюжет,

но някои русалки и палави морски лъвове доста си ги заобичаха и си повярваха, докато са на тях.

Да се вкараш във филма не е лошо и ако си от този тип плажуващи, които от яхта не слизат, без хайвер не вечерят и по-малко от златно не пипат, можем да ти кажем само едно – филията с лютеница още е в лявата ти ръка, така че не забравяй, че то и любовта на пиленцата от Монако край има. Давай го по-земно – лято е. За финал казваме на всички, че българската народопсихология на плажа няма да умре, морето ни ще си е все така синьо, а чалгата все така вечна. Оттам нататък важното е всички да сме живи и здрави и да имаме хубаво лято. Нашето едва сега започва. До скоро!

За още от същото – виж 12 типа курортисти, които ще срещнеш на плажа

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.